ПЛАНЪТ РАН - ЪТ
Това е практическият план по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее. Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от целия български народ. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес.

След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят „Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм“. Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.

Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите. При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.
Докладът върху Проекта „Ран-Ът“

ДОКЛАД
върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България

подготвен от
Фондацията на Националната Камара на САЩ
за
Народна Република България

Ръководство и редактиране:
Ричард Ран, САЩ
Роналд Ът, САЩ

„Поместваме пълния текст на доклада Ран и Ът така, както той бе разпространен през есента на 1990 година сред депутатите от седмото Велико народно събрание и висшата държавна администрация.“ – Петко Симеонов

В него има и специална – поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за „цената на прехода“. Ето какво представлява тя: Труд“ от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:
 

„Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези „благини“ могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана Ран – Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака.“
Георги Тамбуев:

„…секретна част, която засяга социалния ефект на реформите у нас. Когато я прочетох – а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде – ми се изправиха косите!…“

На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” – Рашко Ангелов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта Ран и Ът. От него също се научава, че проектът има и поверителна част.

Източници:

РОБИ НА СВОБОДАТА – Ангел Грънчаров

Генезисът на злото – реч на Председателят на СПС – Варна, Кънчо Бонев на митинг против „здравната реформа“, Варна, 2005 г.

Намаляване на българите до 5 млн.

На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.

Сведението се съдържа и в интервю на журналиста Георги Ифандиев:

„В приложението към плана “Ран-Ът” от 117 страници става дума за това, че българската икономика е предназначена да изхранва 5 милиона души. Още тогава, началото на 90-те години, се прогнозира появата на цигари ментета, алкохол менте, хора, които ще ровят кофите за боклук…

- Къде изчезват 3-те милиона българи според плана? Гоним ли ги?

Г.И.: Това аз не можах да разбера. Най-вероятно е предвидено разселване по света и измиране, стопяване на нацията. Случва се в момента, нали го виждаме.

- Собствеността на тия 3 милиона в чии ръце отива?

Г.И.: Собствеността на хората отива в други ръце…

- Какво следва от загубването на собствеността?

… Следва ново робство. В т.нар. “бял свят”, обикновените хора работят, за да изплащат. Цял живот са роби на заемите… А у нас все още твърде много хора имат собственост, апартаменти, вили, а това ги прави относително независими.” (в. “Шоу” – бр. 27 (303) от 7-13 юли 2005 г.)

Генезисът на злото или заговорътсрещу България

„През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада. – То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат.“ Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите и атомната ни енергетика.

Резултатите

От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи – ток, вода, и отопление.

Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път.

Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.

През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран – единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права.

Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?

Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.

…

Но въпреки всичко и въпреки всички България ще пребъде!

Любомир ВАСИЛЕВ
Основен източник на коментарите за Проекта:

Из страниците на разрухата:

1. Определена е посоката на промените

В увода на проекта е казано: „България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара“…(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към „демократичния капитализъм“, направили са „редица важни стъпки“ по него, поискали са и външно съдействие.

2. Най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила
В програмата „Ран и Ът“ е записано: „Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.

Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време…“ (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе „най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.“ В страните от ЕС държавната собственост се запазва в границите от 35% (Франция) до 65% (в скандинавските страни).

3. Разкрита е истината за приватизацията

„Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация.“ (4-3) Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия „структурни реформи“, „преструктуриране на икономиката“ и пр. Истинското им съдържание е – чрез приватизация частни лица да присвоят „държавните средства и предприятия“. Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.

4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията

o Всеобща приватизация: „България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите...“(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!

o Светкавична приватизация: „Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите… би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие„.(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от „тоталитарното“ време.

o Използване на всички средства, включително и принудата: „Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента„.(4-11)

Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: „Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам“.

5. Обявени са „процедурите“

„Процедурни“ (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: „Заблудата за стратегическия сектор„.(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни „по странна логика“ ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. „Изключение направили само Ямайка и Аржентина… България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.“(4-17) Всъщност „странна логика“ е прокарана в проекта „Ран и Ът“. В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател.

o Като „процедурен“ е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на „мръсни пари“. „Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите„.(4-20) Този дълъг цитат от програмата „Ран и Ът“ добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за „мръсните пари“. Оказва се:

„Мръсни“ са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у „иначе честни хора“, въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите.

6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика

Това са кратки, но ясни раздели: „България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки„.(5-1)

„Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама„.(5-9) „А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж – б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената „шокова терапия“, каквато наскоро изпита Полша. „Шоковата терапия“ има очевидни предимства, но има и някои „жестоки“ страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й„.(5-6)

„В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия„.(8-7)

7. За промени в Конституцията и други основни държавни документи

В действителност проектът „Ран и Ът“ направо предлага „Модел за Конституция на Народна република България„.(7-20)

В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: „Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други – просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране„.(8-7) „Защита единствено на негативните права… Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих„.(8-4) „Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България„.(9-22)

„В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност„.(9-19)

o Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ – „Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика„.(9-18)

8. Социалното дело

Това е разделът в проекта „Ран и Ът“, който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: „Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи„.(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: „Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата – около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели„.(13-3)

„През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара – несигурност и пазарни цени„.(13-3)

(Никой от българските участници не си е направил труда да обясни на чужденците смехотворността на твърденията за „спартански условия при социализма“).

9. Селско стопанство

1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце.

Вижда се коренът на последвалата трагедия – неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.

8. Забравеното от проекта „Ран-Ът“

То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки:

1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия.
Към 1988-1989 година:
o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;
o Експортът доближи 20 % от обществения продукт;
o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;

o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара.

Какво ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта „За икономически растеж и преход към пазарна икономика“, обаче няма и дума по тях.

2. Липсва анализ по външния ни дълг

Единственото казано е: „България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара„(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.).

И тук крупни въпроси не са получили отговор:

o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989?

o Какви са пътищата за бързото му погасяване?

o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум?

o Кой и за какво пропиля резерва?

o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада „Ран и Ът“ се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика?

***

Едно от най-характерните явления около от проекта „Ран и Ът“ е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен.

Проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли:

По приватизацията на държавната собственост

o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!);

o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси;

o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие!;

o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост;

o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила;

o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години.

Приватизационният взрив унищожи материалната база на цялата индустрия
Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма „продажба с опрощаване на дълговете“, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете „Студена“, „Батошево“ и „Бързия“. Днес това е невъзможно. Можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация:
Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика – собственик на предприятието-длъжник става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика.
Реформата, включваща приватизация на банковата система
Тази мъглява препоръка на проекта „Ран и Ът“ роди пълен банков хаос:
o Унищожени бяха стабилни банки;
o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми;
o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми;
o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.
Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може „съставителите“ на проекта да не знаят, че:
o Фирмите – производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки;
o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка;
o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари.
Паричната реформа по проекта „Ран и Ът“ включва:
o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар;
o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар.
Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до:
o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;
o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;
o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;
o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.
Цели десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия „либерализиран подход“.
Социалните реформи
Проектът „Ран и Ът“ съветва:
o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;
o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;
o Да се премахне понятието „кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се“;
o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната – следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив.
o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души;
o Образователната система е в колапс;
o Медицинското обслужване рухна;
o Чистата околна среда е мираж;
o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;
o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;
o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;
o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания.
o Случи се и непредвиденото в проекта – смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000.
Тези четири взрива, заложени от проекта „Ран и Ът“ в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години.
Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка.
Мъртвата хватка на „победилите реалности“ вече е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден.
National Chamber Foundation, 1615 H Street, N.W. Wastington, DC 20062, USA (202) 463-5552, октомври 1990. Превод (c) SPS corp.& Mintech Corp./U.S.A. Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България. Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ и Роналд Ът, САЩ.
Всички цитати в статията са по проекта „Ран-Ът“. Първата цифра означава поредния номер на главата, а втория – страницата в съответната глава.
Източник:
http://www.geocities.com/lim_medium/Publikacii/Statii/dosie.htm
 

В началото на “Студената война” – 1947 г. – Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ – заявява:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ“.

През 1992 г. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви пред техния конгрес: “Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.

Проектът „Ран-Ът“ (1990 г.)- подготовка на гибелта на българската икономика
Доклад по Политология (14.17 KB)

„Благодарение на проекта “Ран-Ът” сега българската икономика е в руини и България е върната със 100 години назад в своето развитие“

„Покойния вече автор на в. „Нова Зора“ Борис Дерибеев, пръв, през 1996 г., повдигна завесата на червено-синята мъгла и разказа от страниците на вестника за зловещия заговор за убийството на България.

Държавата е нищо, частната собственост и личната инициатива – всичко”, беше лайтмотивът на програмата „Ран-Ът“. “Балканският икономически тигър” България беше смъртно наранен и от 12 години вече бере душа. “ – Румен Воденичаров

Неуспехът на програмата на Ран и Ът

Тя не постига целите си – нас българите не е толкова лесно да ни изтребят. И тази програма едва ли ще успее. По нея още преди 10 години в България трябваше да няма собственици и всички да висим на банките. Очевидно не се получава.
Идеята на страницата не е да навява песимизъм, а да даде обяснението защо всичките ни нови правителства следват една и съща политика. Програмата на Ран и Ът дава обяснението.

Защо „Планът на прехода“ не успява да ни ликвидира?

Програмата е била предвидена да се изпълни за десетина години. Но вече седемнайста година тя не постига целите си и явно се движи на празни обороти. По нея още преди 10 години в България не трябваше да има собственици. Масово трябваше да сме разпродали жилищата, имотите и собствеността си на безценица, за да оцелеем, след като инфлациите унищожиха спестяванията ни. Трябваше да се озовем в положението на западняците, които водят луксозен живот под наем и на заеми, които ще изплащат и внуците им. (Само „луксозната част“ на нас не ни беше предложена. Тя е предложена само на десетина народи по света за реклама, а на всички останали се обяснява как трябва да си сложат тенджера на главата и да се наберат на нея, за да ги „настигнат“.) Нищо такова не се е случило и няма изгледи да се случи. Мнозинството хора у нас не се разделят със собствеността си и няма начин да бъдат принудени, колкото и експерименти и опити да се правиха. Накрая самите преки изпълнители на програмата вдигнаха ръце и обърнаха тази част на фарс. (Като откровената реклама, в която пенсионерите завещават жилищата си и се събират на … гола поляна.) Още преди 10 години у нас не трябваше да има независими хора – трябваше масово да задлъжнеем на банките до живот (пак подобно на западняците, без „луксозната част“).
Това също не се случи – мнозинството хора не си сложиха това въже на врата, а много от тези, които теглят заеми от банките го правят … пак за ново жилище или за независим бизнес. Въпреки трудните условия, българинът, в момента в който успее малко да си вдигне главата, отново започва да търси начини не как да оцелее, а как да пробие напред. По някакъв ирационален начин ние масово оцеляваме като харчим повече, отколкото изкарваме, без да задлъжняваме на никого. Никой математик не може да обясни, как може разходите да надвишават приходите, без да се влиза в дългове. Факт е, че българите масово го правят. Как става това, е необяснима загадка за нашите противници.
Отговорът се крие някъде в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете. За авторите на „Програмата за преход“ той очевидно е напълно неразбираем и от там идват и провалите им с нас. Засега нашия народ се пази достатъчно добре: Запазваме здравия си балкански манталитет и не възприемаме западния, нито техните фалшиви „ценности“, нито бездушното им консуматорство, нито разложението на нравите им.
Тези у нас които се поддават са малцинство. Ако на някой му се струва, че тук нравите се разложиха – да сравни с техните. Един сърбин накратко определя американците така: „40% хомосексуалисти, 40% луди и 10% нормални“. В Западна Европа е същото. Ние сме доста далеч от това. И с времето няма да ни развратят повече – каквото можаха направиха. Вече тръгва обратния процес – всеки почва да псува упадъка на нравите. Нравите ни са оцелявали и преди. Само преди 150 г. някой от възрожденците ни са били сериозно уплашени, че гъркомаството у нас приема огроми размери и обхваща голяма част от народа. След няколко десетилетия от това явление не остава и следа – българите сами са се излекували от него и без помощта на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Противниците ни не могат да разберат балканския манталитет, затова и не знаят как да го преборят. За тях е неведома загадка, защо сърбите не харесаха гениалната идея на Джинджич да „смени сливовата с компютъра“ (а го застреляха). същност отговорът е много прост – защото нямат гроздова. Мъчат се да ни обяснят тоя манталитет с простотия, но ние много добре знаем, че той е онова здраво нещо, което ни е запазило през хилядолетията.
Причините за неуспеха на програмата на Ран и Ът да ни ликвидира са безбройни и всички са свързани с нашата народопсихология. А това е тема по-дълбока и по-обширна от плана за разорението на България.

Участниците Каква организация е Фондацията на търговската камара на САЩ (NFCF) и с какво се занимава тя? NFCF е дясна американска организация, с антикомунистическа и религиозна идеология (в. “Атака Плюс”, брой 9 от 18-24 октомври 2005 г. – виж публикуваната със съкращения статия на Уилям Блум – “СДС и парите на Чичо Сам”, стр. 6-7). NFCF се занимава с разработки на проекти за бърз икономически растеж, основани на пазарни принципи, в страни с развиващи се демокрации. За посещението на американската делегация у нас през август 1990 г. пресата у нас почти не съобщава.

Ричард Ран
Роналд Ът Тук трябваше да е снимката на д-р Алън Ейбръхамс, но такава не се намери .

Д-р Алън Ейбръхамс е изпълнителен директор на “ Southern Agronomics Ync.” Феърхоун, Алабама – фирма за селскостопанска дейност в Югоизточните Щати предоставяща икономически и консултантски услуги.
Достопочтената Мери Буш
( The Honorable Mary K. Bush )
Мери Буш е главен управител във Федералния съвет по финансиране на жилищното строителство и други…

Андрей Луканов

По време на посещението на 50-членната делегация (34 икономисти и 16 държавни чиновници и администратори, конгресмени), и след връчването на първообраза на проекта, Андрей Луканов е длъжен да признае: “Предстои труден и мъчителен преход” (в. “Дума”, бр. 142, 23 август 1990 г., стр.1).
От българските икономисти, участвали в изработването на плана, днес можем да различим познати имена.

Сред тях са хора като: ръководителят на екипа проф. Иван Ангелов – икономически съветник на Луканов, сега на Станишев; д-р Венцислав Димитров – бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов-бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; Емил Хърсев – банкер; д-р Димитър Иванов – икономически съветник на двама президенти – на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов – министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров – бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов – министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев – бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев – бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов – зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, понастоящем банкер.

Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. На какво са разчитали и с какво са утешавали съвестта си? Известно е, че цял народ за цял живот не може да бъде излъган.

Имената на българските икономисти, участвали в Проекта „Ран – Ът“

(Може би ви е омръзнало да гледате следващите изображения. Нищо – на тях не им е омръзнало.)

Усмивки от старите мутри:

1. Професор Иван Ангелов – старши икономически съветник на министър-председателя Венцислав Антонов (ВИИ „Карл Маркс“)

2. Румен Аврамов – Икономически институт, БАН

3. Валери Борисов – юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането

4. Д-р Венцислав Димитров – Икономически институт, БАН

5. Д-р Генчо Димов – старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки

6. Стою Дулев – заместник-министър на икономиката и планирането

7. Д-р Никола Гълабов – Икономически институт, БАН

8. Професор Илия Георгиев – Икономически институт, БАН

9. Д-р Румен Георгиев – генерален директор, Минералбанк 10. Димитър Костов – заместник-министър на финансите

11. Д-р Иван Костов – ВМЕИ „Ленин“

12. Емил Хърсев – ВИИ „Карл Маркс“

13. Татяна Хубенова – Икономически институт, БАН 14. Д-р Димитър Иванов – Икономически институт, БАН

15. Професор Лилия Каракашева – главен директор, Министерство на външноикономическите връзки

16. Д-р Найден Найденов – заместник-министър на икономиката и планирането

17. Д-р Невяна Кръстева – научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки

18. Георги Панков – заместник-министър на икономическата реформа

19. Професор Огнян Панов – директор, Институт по държавно и стопанско управление

20. Атанас Папаризов – генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки

21. Д-р Огнян Пишев – старши икономически съветник на президента

22. Д-р Иван Пушкаров – Икономически институт, БАН

23. Професор Димитър Шопов – заместник-председател, Комитет по труда и социалното осигуряване

24. Боян Славенков – Икономически институт, БАН

25. Професор Стефан Стоилов – министър на икономическата реформа

26. Професор Милчо Стоименов – ВИИ „Карл Маркс“

27. Професор Тодор Вълчев – Икономически институт, БАН

28. Христина Вучева – Научно-изследователски институт, Министерство на финансите

29. Венцислав Антонов – ВИИ „Карл Маркс“

Досие за убийството на България

Разграбването на многомилиардното богатство, натрупано по времето на Тодор Живков и борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания днес „държавен социализъм“ започва още през първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г. Тя има своите корени и подготовка в „Кръглата маса“.
В брой 6 от 15 октомври 1996 г. в-к „Зора“, повдига булото на зловещия заговор и наруши табуто върху същинските цели на политиката осеяна със законодателни мини и вълчи ями, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи.

От мрежата:
Библията” на нашите нео-либерали, наречена “Програмата Ран-Ът” – т.е. на всички парламентарно представени сили днес… Всички те осъществиха „масови”, „касови” и всякакъв вид приватизации, при краен резултат – връщане на държавата България с един век назад.

По признанията на някои от авторитеПри наличието в началото на 90-те години на около 10 милиарда щатски долара външен дълг и материални активи до 10 ноември 1989 година на стойност около 133 милиарда щатски долара, “продавайки това, което е продаваемо”, ще може да се вземат около 30-40 милиарда щ. долара печалба. Ние смятаме тази собственост за общонародна, а не за държавна. Тъй като не е създавана от държавата, т.е. от някаква администрация, а от цялотото общество у нас през последните близо пет десетилетия. И след продажбата са получени само около 2 милиарда долара, от които не всички са влезли в хазната. на гореспоменатата “Програма Ран-Ът” сред нашенските нео-либерали е битувала идеята:

Доцент д-р Нако Р. Стефанов

Тази програма беше дадена за обсъждане в парламента. Понеже се надигна вой, я прибраха, не се обсъжда, не се приема от парламента, но по същество тази програма е в основата на цялото развитие на България. Всичко – и криминалният преход, и ролята на полицията, и ролята на партиите и на властта – всичко е описано как ще стане.

Павел ПИСАРЕВ, ляво крило в БСП
Тя целеше такава реформа, която да стопи българският народ до 4 милиона души чрез убийствена социална политика. С безочлива откровеност тази политика бе подкрепена и от бившата посланичка на САЩ у нас – Боулън. На семинар в Боровец преди години самонадеяната дама заяви без угризения: „Вие не ни трябвате повече от 4 милиона“.

Димитър В. Аврамов
През последните 17 години САЩ възпроизведе собствената си мафиотска държава в България.

ПС. Сега разбрахте ли какви изроди са ни и продължават да ни управляват. Докога.

28.11 12:14 - Как САЩ разруши България (планът РАН-ЪТ)

http://rego.blog.bg/politika/2011/11/28/kak-sasht-razrushi-bylgariia-planyt-ran-yt.858060

Батенце колко ти плащат комунягите за да прикриваш машнациите с който обраха държавата а ?

Там е въпросът, че продължават да ни ограбват. Сега наред са Български пощи и БДЖ товарени превози. апо въпроса за комунягите както ги наричаш прочети какво казва Айнщайн за социализъма и реално го съпостави с това, което беше и ще видиш, че нямат нищо общо. просто съм реалист и най-вече българин и виждам как обират държавата ни т.е нас самите

Да точно за това става на въпрост. Лошото е, че тази олигархична форма на държавно управление е възможно най-лошото , което има в света, тъй като унищожава вътрешните връзки на обществото т.е държавността. Пагубното е обаче, че много малко хора осъзнават това. ако не се смени тази форма на държавно управлени, без значение коя партия ще е на власт- загубени сме като нация