Глава шеста
СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 117.
(1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.
Чл. 118.
Правосъдието се осъществява в името на народа.
Чл. 119.
(1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
(3) Извънредни съдилища не се допускат.
Чл. 120.
(1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Чл. 121.
(1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.
Чл. 122.
(1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
(2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.
Чл. 123.
В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели.
Чл. 124.
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Чл. 125.
(1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Глава шеста а

ПРОКУРАТУРА

Чл. 126.
(1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Чл. 127.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Чл. 128.
(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт прокуратурата. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.
Чл. 129.
(1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента НС  на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително и лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от Конституционния съд - бр.78 от 2006 г.)

---

В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента НС  на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

---

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с без право на повторно назначаване.
Чл. 130.
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.Висшия съдебен съвет се състои от съдии, прокурори и следователи
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16.
(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
Чл. 130а.
(Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
Чл. 131.
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., бр. 12 от 2007 г.) Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.
Чл. 132.
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
(4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
Чл. 132а.
(Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.
(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.
(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.
(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.
(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.
(9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.
(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.
Чл. 133.
Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.
Чл. 134.
(1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Глава седма
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 135.
(1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Чл. 136.
(1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.
Чл. 137.
(1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.
Чл. 138.
Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.
Чл. 139.
(1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.
(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.
Чл. 140.
Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
Чл. 141.
(1) Общината има самостоятелен бюджет.
(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.
Чл. 142.
Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Чл. 143.
(1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.
(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Чл. 144.
Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със закон.
Чл. 145.
Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.
Чл. 146.
Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.

Глава осма
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Чл. 147.
(1) Конституционният съд се състои от 21 12 съдии,и 5 запасни съдии една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.пряко избрани от народа
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 148.
(1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
6. смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота запасните съдии чрез жребии.
Чл. 149.
(1) Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.

9. разглежда жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, е са нарушени гражданските им права провъзгласени в Конституцията, международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, закони и подзаконови нормативни актове.

Съдът може да разглежда даден случай само след изчерпване на всички съдебни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на вътрешното право и в срок от една година от датата на постановяване на окончателното решение на последна национална инстанция.

Решенията на Конституционния съд по тази точка подлежат на обжалване пред ЕСПЧОС в 6 месечен срок
(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
Чл. 150.
(1) Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една пета от на народен представител, народните представители, президента, министър-председателя, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.
(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
(3) (Нова -­ ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
(4) Коституционния съд действа по инициатива на български гражданин, неправителствена организация или група лица
Чл. 151.
(1) Заседанията на Конституциония съд са публични със задължително участие на жалбоподателя и ответника. Към процеса могат да се конституират: всяко физическо лице гражданин на Р България, група лица, неправителствена организация, община, държавна организация.

(2)Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
(3) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Чл. 152.
Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.

НАРОДЕН СЪД

Чл. .
(1) Народният съд се състои от 17 редовни и 5 запасни съдии, като поне 3-ма от тях са с юридическо образование, пряко избрани от народа.

(2) За съдии в Народния съд се избират личност с високи професионални и нравствени качества, лоялни към народ и Родина.

(3) За Председател на Народния съд се определя най-възрастния с юридическо образование съдия.

(4) При изпълнение на своите задължения членовете на Народния съд се ползват с имунитета на народните представители.

(5) При встъпване в длъжност съдиите от Народния съд полагат публично клетва пред българския народ

Чл.

(1) Народният съд разглежда дела срещу държавни ръководители, ръководители на политически партии и обществени лица, които са извършили предателство спрямо българския народ и Родина, довели или създали предпоставка за национална катастрофа, застрашили националната сигурност на страната или съзнателно унищожавали българската държавност.

(2)При опит дееца се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При приготовление дееца се наказва по Глава първа от Наказателния кодекс.

(4) Производството пред Народния съд се иницира чрез обвинителен акт от апелативен и по-висшестоящ прокурор.

(5) Наказателният процес е публичен.

(6) Актовете на Народния съд са окончателни и подлежат на незабавно изпълнение

Чл.

(1) Наказанията са:

1.      Oбявяване за предател към народ и родина;

2.      Доживотен затвор без право на помилване

3.      доживотен затвор;

4.      лишаване от свобода;

5.      задължително полагане на общественополезен труд;

6.      конфискация на имущество;

7.       лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

8.      лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

9.      лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10.   лишаване от военно звание;

(2) С налагане на наказанието „ Обявяване за предател към народ и родина задължително лицето се лишава от българско гражданство и кумулативно се налагат наказанията от предходната алинея точки 2,5,6,9 и 10

Чл.

(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Народен съд с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.

(2) Изборите се насрочват в едномесечен срок от решението на Народното събрание.

(3) Правомощията на Народния съд се прекратяват след като се произнесе по всички повдигнати обвинения срещу лицата по чл. ... ,ал. 1

Глава девета
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 153.
Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.
Чл. 154.
(1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.и подписка на 500 000 граждани
(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Чл. 155.
(1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 156.
Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.
Чл. 157.
Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред./ 2 пъти повече от обикновеното Народно събрание/
Чл. 158.
Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.
Чл. 159.
(1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.и подписка от 500 000.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.  В Решението си НС насроча и изборите за ВКС, но не по късно от тримесечен срок.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161.
Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът то  насрочва избори по реда, определен със закон.
Чл. 163.
Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

NB!!! може да се предвиди заедно с избор на ВНС да се проведе и избор за Обикновенно НС- пести са време и разходи и няма прекъсване. Просто след като си свърши работа една част/1/2// от тях отпадат.

 

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл. 164.
Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.
Чл. 165.
На държавния печат е изобразен гербът на Република България.
Чл. 166.
Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.
Чл. 167.
Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.
Чл. 168.
Химн на Република България е песента "Мила Родино".
Чл. 169.
Столица на Република България е град София.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска.
(2) Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет.
(3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази конституция клетва.
§ 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България.
§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.
(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията.
§ 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2.
§ 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.
§ 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.
§ 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание. Датата на изборите се определя от президента ВНС в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 162, ал. 3 от Конституцията.
(2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание.

 (3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция.

§ 8. Първият мандат на съдиите от Конституционния съд е 5 години. Те могат да се избират повторно на тази длъжност. За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петгодишен юридически стаж.
§ 9. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.

§ 10. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото Народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.). (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

 

---

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ДВ, бр. 85 от 26 септември 2003 г.)

 

..............................................

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.
§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.
§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.
§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.

---

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.)

 

..............................................

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.

---

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ДВ, бр. 12 от 6 февруари 2007 г.)

 

..............................................

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.

 

При съществуват подобни текстове в Конституцията на България - тя винаги ще бъде държава обречена на пост комунизъм!

"Чл. 117.
(1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата."

Съдебната власт не защитава никакви и ничии права и интереси.
Съдебната власт създава условия за НАЛАГАНЕ на справедливост във всички обществени взаимоотношения.
Правата и интересите се защитават от правоохрантелните органи.

Докато в Конституцията на България не бъде записан изричен текст за въвеждане на съд на 12 съдебни заседатели, които да решават съдебните казуси просто с: виновен или невинен - правосъдие в истинския смисъл на тази дума - раздаване на справедливост - у нас няма да има, а това прави излишни каквито и да било промени в държавното устройство и непотребна, каквато и да е "нова" Конституция.

не съм на това мнение. определено смята, че тази олигархична/ неолиберална система е май-лошата форма на държавно у-ние и тя всичко унищожава. погледнете историята и ще се убедите. затова искам да я заменя с народовластие. в сега действащата Конституция има много пропуски- имаш права - нямаш механизъм за защитата и и най-важното няма механизъм за контрол над държавните институции. ето това предлагам- в основата да се постави личността с нейните права и задължения и да се изгради един реален механизам за гарантиране на тези права. ако някой предложи друг модел с удоволствие ще се запозная- но до сега не срещнах такъв. зная, че се изправям срещу всички досега управляващи- но няма избор. ако остане олигархичната с-ма ще ни инищожи като народ/ нация

една молба- всички,които мислят, че тази система на държавно у-ние не трябва да се прменя или имат за цел да унищожат страната ни или са пълни политически слепци. Та малбата ми е да не се поставя въпросът трябва или не да се смени тази олигархична система/ или както сега и казват неолиберална/ не виждам либерализъм камо ли пък нещо ново в нея- чиста олигархия си е/. Ако има някой идея как написаното да стане по-добре с удоволстви бих обсъдил идеята му.

НЕ ЩЕМ…

Не щеме ние щати,
не щеме и кантони –
сал реални планове
от инженерните картони…

Не щеме комунизъм,
не щем и сегрегация –
само календарна,
справедлива нация…

Не щеме екзекуции,
не щеме инквизиции,
щем суверенитет
и реални инвестиции…

Не щем тайни доктрини
и жертвоприношения –
искаме си свободата
и човешки отношения…

само това с инвестициите не ми харесва. най-голямото богатство са ни хората и земята дадена ни с висше. така, че не ми трябва външен инвеститор, а възможност да се разгърне нашия си потенциал. средства има достатъчно, но не се разпределят както трябва.

не ни е дадена "с висше", а ни е "дадена "свише" - т.е. по волята Божия, което се покрива с "волята на народа".

ТОГАВА ДА СЕ САМОИНВЕСТИРАМЕ! БЪЛГАРСКИ ПРОЕКТ С НАШИ ИНВЕСТИЦИИ!

КЪДЕ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ

Животът минава по широкия друм,
но вървим през горичка от трънки -
да намериш верния път трябва ти ум,
без жестоки борби, гонитби и спънки…

Щастие кълни навред като тревата,
но ние го тъпчем без милост и жал –
сал с доброта и човечност в душата
ще получиш, но трябва и ти да си дал…

Обичта е безоблачно звездно небе,
но не намираме щастлива звезда -
изгубили непорочността си на дете
погубихме феята бяла на любовта…

Ала не скърбете, не ридайте напразно,
че съдбата ни изправя сега до стената -
грешките направиха битието омразно,
затуй потърсете в себе си човещината!...

Човечността е този ключ към живота,
за резето на човешкото ни щастие –
тя освобождава ни навек от хомота,
спасителна лодка от всяко нещастие!...

извинявам се за грешката:)

ГНЕВНА ОДА
ЗА ИЗЕДНИЦИТЕ
НА НАРОДА

Плебисцитно дознание
До Народното събрание:

Тук народът не иска:
сенчеста икономика
тайна електроника
мъгляви доктрини
оръжейни машини…

Иска капитулация :
на кастовата сегрегация
спиране на рецесията
забрана на репресията
стопиране на агресията…

Уважете народното дознание
или напуснете Народното събрание!
Настана утрото,дойде часът –
спартанците доктрината ще победят!
Те ще отвоюват свойта свобода –
тук, сега и за вечни времена!

само това с инвестициите не ми харесва.

Към коментар №5

Те са длъжни да инвестират защото ни диктуваха погрешна политика, а не в знак на милосърдие и господарско благоволение!

Те като ни диктуваха грешна политика, ние какво правихме- дремахме юнашки:) май и продължаваме, та тогава кой ни е виновен- май самите ние това си заслужаваме

Съгласна съм, че ние дремем докато разни дебили и дембели ни диктуват извратеност на нравите и уродливост в битието по акъла на някакви мърди и мошеници(извинете за грубия език)!


ЧОВЕКОПОДОБНИ СУБЕКТИ

Всичко ни е относително,
преходен е периода –
строго поверително
ний сме кучешка порода…

Плаващи пясъци,
картонени кули –
истерични крясъци
и дебнещи акули…

Променливо е времето,
очакваме и катаклизми –
наплоди се племето
и техническите механизми…

Ах, свършва се петрола,
свършва стоманата,бетона –
а раята си остава гола
по гуменки на стадиона…

Ох, увеличава се бунището,
тече помията воняща –
в мъглата и летището
ни приема, ни изпраща…

Летят найлонови торбички,
горите бързо намаляват –
не пеят пойни птички
години гладни се задават…

Но господарите се забавляват,
всичко е по план –
медиите им припяват
с вдъхновение и плам…

Обществото им – стабилно,
щастие дебне отвсякъде –
благоденстващи обилно
екология навсякъде…

Различни са ни очилата,
даже и чейнетата –
зее пропаст помежду раята,
босовете и ченгетата…

Привиждат ни се тлеещи огньове,
летящи някакви обекти –
ний сме вегетиращи скотове,
човекоподобни сме субекти…