Естествено предприемачът на даденото събиране също извличал полза от тази сделка, тъй като разчитал, а твърде често и реализирал немалка печалба срещу вложения капитал…
Характерно е, че обикновено откупниците разполагали със значител-ни капитали, които влагали в рискованото, но често доходно от-купуване на държавните приходи. От взаимоотношенията между тях и османската власт се вижда, че отделни нейни представители, макар и неофициално, упражнявали влиянието си, а понякога и открит натиск, за да фаворизират един или друг откуп-ник, дори във вреда на фиска. Тази тяхна намеса, която едва ли е била безкористна, подчертава влиянието на някои представители на търговско-лихварския капитал върху финансовите дела на Османската империя…“ (114).
От проучванията на документите става ясно каква огромна финансова власт е имала еврейската мафия, която е монополизирала почти всички важни дейности в областта на търговия, събиране на данъци, лихварство, контрол на пазарите и дори сеченето на монети, което те взимали под аренда от султана, Често представителите на еврейския търговско-лихварски капитал използвали централната власт за нелоялна конкуренция и дори физическо унищожение на конкурентите си – българи, гърци, арменци и др. в тази сфера (114).
Контролът по данъчните вземания и цялата финансова дейност на империята били предоставени на баш дефтердаря (буквално „главен пазител на регистрите“ или главен ковчежник на султана). Обикновено тази важна държавна служба се заемала и контролирала от евреи и агенти на Синедриона. Баш дефтерда рят бил и член и на Султанския съвет (Диван) и взимал участие при определянето на цялостната политика на империята.
Българските данъкоплатци често били в невъзможност да пла щат непосилните данъци и се принуждавали да вземат неизгодни заеми от евреи лихвари, което често завършвало с разорение и фи-нансов крах. Еремеев и Майер* пишат по този въпрос следното:
„… Раята, като не можела да плати задълженията си, при-бягвала по принуда към услугите на лихварите. Лихварството-придобило през този период (ХVI-ХVII в.) голям размах.
Значителна част от селските жители (основно българи – бел. моя, Г.В.) изпаднала в дългово робство, залагайки къщите, добитъка и зе-мята си…“ (56).
Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25 на 140, а бирниците по места прибирали по някога до 400 – 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно (56).
Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния кон-трол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допъл-телно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!
Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите в турската република“, подчертава факта, че евреите специално разработили система от търговски закони в Турция, изгодни за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:
„…Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи на земята…“ (53). Добре го е казал американският сенатор, който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения на своите сънародници от еврейски произход!…
На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снеж-ка Панова – „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII век“:
„… Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задълже. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта някои лица, приближени на султанския двор – лекари, превода-чи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите и правата на тази върхушка в еврейското общество…“ (114).
Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават че евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата“ и това е било насочено преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.
Голям удар срещу духовността на българите бил извършен и от гръцките фанариоти, които подобно на евреите действали като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично унищожавали българската книжнина и култура и правели всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили българската патриаршия в Охрид и издействали от турските власти българското духовенство да е подчинено на вселенския патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала „Фенер“ (оттам името „фанариоти“), редом с еврейските синагоги.
Фанариотите наложили и богослужението в българските църкви да се провежда на гръцки език – нещо, срещу което се борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-1867 г.):
„… Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава бъл-гарската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Та-зи нова йерархия е не само вярна на турската политическа сис-тема, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ… Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.
Фанариотските владици, които имаха за пример варварската тур-ска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат… Благо-дарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смърто-носни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на неве-жеството се разпростря по целия български хоризонт. От този потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на български език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни поток на фанариотите йезуитски архиереи.
Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те покойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вяра-та, с децата и живота на народа така, както си искаха.
Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, робството го поставя в реда на животните, да чувства само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно…“ (104).
Поставени в тази ненормална обстановка на Геноцид, терор, поробване, духовно унищожение и Холокост (пожертване за чужди интереси), българите непрекъснато се борели за своето освобождение от робството, налагано им от турци, евреи и гърци. Всички бунтове и въстания на българите били потушавани с огън и меч и най-вече с талмудистка старозаветна отмъсти-телност. Българската кръв се леела като река и от ятагана на поробителя не бил пожален никой – стар или млад!
Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците, било системното и целенасочено ислямизиране на местното население – така нареченото „потур-чване“. С това се целяло окончателното претопяване на българите в турския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята (66).
Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописният разказ за първото масово помохамедан-чване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:
„… Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лето Христово 1522 г. (по-точно 1515 г.), разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един кайма-кан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море да Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани… В някаква кратка немска история се среща за този Селим. че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови ученици“, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски – кой знае?…“ (121).
Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозните институти в продължение на пет века.
Поробителят създал широка система от средства, форми, механизми в методи за религиозна и етническа асимилация на българите. Тази система включвала: масови, групови и индивидуални насилс-твени помюсюлманчвания; кръвния данък (девширме); робст-вото; привличането на българи като домашна прислуга, ислямизация на малолетни деца и юноши; принудителни женитби (ежедневното насилствено помохамеданчване на български войки); преселения (депортация) в Мала Азия; лъжесвидетелство от страна на мюсюлманин, че дадено лице е изявило желание да се ислямизира или е поругало мюсюлманската вяра; опро-щаване на нарушители на закона след приемане на исляма от тях; раздаване на служби и длъжности; подпомагане на бедни и немощни нови мюсюлмани; включване в различни османски во-енни организации – спахийството, еничерството, (селяни пехотинци), мюселеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница); юруци и др., в които се извършвала не само смяна-та на религията, но и силно езиково и етническо въздействие върху ислямизираните (136).
Османските регистри дават сведения за ислямизирането й отиди села в Силистренско, Шуменско, Разградско, Търговищко, Габровско, Великотърновско, Ловешко и др. Всички тези потурчвания били съпроводени с големи кръ-вопролития и жестокости спрямо българското население:
- През 1515 г. в София бил изгорен жив на клада (типичен Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма (66).
- В 1633 г. в село Голямо Райково е убит насила изпратеният да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица отвлекли за кадъна.
- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврил (Хасан ходжа) заповядал на еничерите да изколят и потурчат всички първенци и попове. След това Хасан ходжа наредил на потурна-ците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) – 33 манастира и 218 църкви“ (121).
- В 1620 г. (по-точно 1670 г.) султан Мехмед води война с Пелопонес начело на 150-хилядна войска. На връщане под страх от смъртно наказание потурчват всички български села в Чепинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско потурчените села били 74. Всички, които не се подчинили, били изклани за назидание (121).
- Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. като потур-чил чепинските християни, заминал за Разлог, за да продължи делото. При потурчването в Разлог един негов агент помак, приел исляма в Цариград, тероризирал якорудските християни с думите: „Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате ?…“ (121).
- В 1669 г. при царуването на султан Мехмед IV в Смолян-ско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Сми-лян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем), Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези, които се противопоставяли – една част били изклани, а други избягали в горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и мало-летни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци били „застигнати от турските пълчища и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин“! По-късно турците залавят и избягалия епископ Виса-рион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки, докато загубил съзнание. Когато се свестил, турците го мушкали с ножове и режели късове от тялото му, като турили на главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го убили и обезобразили с камъни (121).
- През 1705 г. става насилствено помохамеданчване в Средните Родопи. „Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите“. От гладната зима, която дошла след това, мнозина умрели от глад (121).
- През 1720 г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци, тъй като отказали да сменят вярата си (121).
Онези българи, които насилствено приемали исляма, били държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства Ханс Дерншвам, те били наричани „муртад“ (отстъпник) или „муртадли“ и „ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за оковаване на кораб или галера, започват да ги заставят да вършат престъпления или предателства“ (43).
Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат исляма или след като били насила помюсюлманчени, се отказали от него, били канонизирани от православната църква като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски, Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски и др. (136).
Тези мъченици за вярата били убивани от турците по най-дивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел, набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.
На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход или въстание.
Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българските въстания с необикновена жестокост.
При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през 1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката. Султанът наредил раята и войнуците (войнигани – военизирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата им да бъдат разграбвани (66).
След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турските репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000 българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от българските земи поради непосилни дългове и лихви, налагани от еврейските лихвари – откупници на данъци. Отбелязани са също и масови разорения сред българите вследствие на гено-цидната фискална политика (66).
През XVII в. се засилва въоръжената съпротива на българите и се появяват хайдушките чети, които притеснявали турската власт. Заловените хайдути обикновено ги обезглавявали или обесвали. Евлия Челеби, пътувайки през западните български земи през 60-те години на XVII в., разказва, че по бойниците на Мишката крепост стърчали набучени на пръти главите на не един от тези борци (66).
Българите страдали не само от многобройните войни, водени от Османската империя, но и от вътрешните войни на султаните с пашите, които се обявявали за независими.
Показателен е случаят с Осман Пазвантооглу, който в 1794 г. превзел Видин и се обявил за независим владетел. Той бил подкрепен от еврейската мафия в лицето на двамата братя Коен*, които му били най-близки сътрудници – единият му бил личен касиер, а другият придворен лекар. Благодарение на тях евреите във Видин станали пълни господари на положението и грабели и убивали българите. В името на това щастливо минало българските юдеи, според Варшавски и до днес (1933 г.) празнуват всяка година тържеството, наречено „Пурим Видински“. Пазвантооглу благодарение на еврейската поддръжка владял Видин 13 години. Накрая султанът успял да подкупи евреите с особени политически привилегии. В типичния си стил те отровили Осман Пазвантооглу, като заграбили богатствата му, а двамата братя Коен* избягали във Влашко (30).
Варварски кланета и насилия, извършвани от турците срещу беззащитното българско население. Стари графики (по Йонков)
В 1596 г. край Бабадаг (Северна Добруджа) турците с помощта на много жертви успели да ликвидират почти изцяло една голяма хайдушка чета, състояща се от 1300 бойци (66).
Силезиецът Фридрих Зайдел, придружаващ като негов аптекар императорския посланик при Портата Креквиц, на връщане от Цариград през 1596 г. край София видял купища избити хора и проснати по земята трупове. При Ниш турците били поставили пред градските врати от двете страни на пътя в чест на султана „много стотици човешки пресни глави на християни, бедни български селяни“. Турците разказвали, че това били глави на „разбунтували се против султана жители“ (66).
След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избягали и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г. българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като били избити между 5 и 10 хиляди души (66).
Особено кърваво било потушаването на Чипровското въстание на българите католици от 1688 г. Засегнати били селищата Чипровец, Копиловци, Железна, Клисура, Расово, Пиротско, Сламеник, Берковски, Прогоровче, Славник, Мирковци и др. Турците убили няколко хиляди души и стотици жени и деца били отведени в робство; поробителите откарали повече от 100 коли с плячка от заграбените богатства, които десетилетия били събирани в богатото селище Чипровец (66).
В 1689 г. избухнало въстание в Североизточна Македония начело с войводата Карпош. С 5000 души той се укрепил в Крива Паланка, но срещу него била изпратена армията на Халил паша, наброяваща 18 000 войници. Въстаниците били разбити и повечето загинали; войводата Карпош бил заловен и набит на кол върху Скопския мост (66).
В периода XV – XVIII в. вследствие на терора, Холокоста и Геноцида, големи български маси се изселват в Трансилвания, Влашко, Молдова, Банат, а по-късно и в Бесарабия.
Според Христо Ботев в средата на XIX в Румъния имало около 2 милиона български емигранти, много от които за съжаление били почти претопени в румънска среда. Съобщава се също за множество български села около Букурещ, а изследванията на групата на Богдан Филов показват, че голяма част от румънската интелигенция и аристокрация е от български произход.
В края на XVIII в. властта на султана отслабнала и България била подложена на терора и грабежите на кърджалиите и даалиите – турски, черкезки и татарски разбойнически банди, покровителствани от местни паши отцепници. Някои кърджалийски банди достигали до 5 – 6 хиляди души и те подложили на репресии цяла Тракия. Ограбени и изгорени от кърджалиите и даалиите били Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станима-ка, Арбанаси, Раково, Мосхополис и други процъфтяващи градове. Кърджалиите провели няколко големи похода в Тракия и това довело до изселването на 20 000 бежанци (66, 100).
През 1803 г. кърджалията Али Молла с банда от 2000 души обсадил село Караеврен (днешно Близнак, Бургаско) и избил 600-700 души българи (66).
Освен в хрониките и историческите записки много данни насилията над християните от страна на турците и еничери-те са се запазили в народните песни и предания, които са над-деждно записани от предишните поколения. Редица такива потителни съдби, убийства и потурчвания има в сборника „Ро-допите през вековете“ (121), а също така и във великолепния роман на Антон Дончев „Време разделно“, който е и филми-ран Но дори и художественият разказ не може да предаде трагедията и ужаса, на които бил подложен от поробителя, българският народ!…
След Руско-турската война в 1828 г. и Одринския договор (14 септември 1829 г.) следва масово преселение на българи в Бесарабия и Южна Русия (Украйна). За по-малко от две години от Източна България емигрирали близо 140 000 души, между които и множество занаятчии. Тази емиграция на значителни за времето си български маси била подтиквана от имперските интереси на Русия и създаденият още от Екатерина Велика „Гръцки проект“.
Той предвиждал възстановяване на Византийската империя и излаз на топлите морета под короната на Русия. Според „Гръцкия проект“ се изграждала една геополитическа ос Москва – Белград – Атина и не се предвиждало възстановяване на българската държава. Този панславянски духовен Геноцид разпределял територията на България между съседните й държави (без Турция) и бил остро критикуван от Георги Раковски и съратниците му (24).
Затова той е бил преследван и от руските власти.
През 1737 г. успехите на австрийската армия в Сърбия повдигнали духа на поробените българи и те въстанали в западните области около Ниш. Турците били принудени да отстъпят към София. По-късно Али паша Кюрпрюлюоглу, подкокоросан от еврейски шпиони, заповядал да обесят около 350 свещеници, монаси и видни софийски граждани.
Особено горчива е участта на Митрополит Симеон (Св. Симеон Самоковски), който, окован с 30 килограма букаи, бил държан в тъмница 23 дни. След това го измъчвали 3 дни, за да се откаже от вярата си, а накрая бил обесен на старите гробища зад превърнатата в джамия стара църква „Св. София“. Заедно с него обесили младия книжовник Константин, поп Илия от Самоков, игумена на Илиенския манастир – Горазд, 90-годишния игумен на Сеславския манастир – Ната-наил, и много други граждани и духовници от София. Мощите на св. Симеон Самоковски са съхранени в Самоков (94).
При въстанията в Нишко и Пиротско през 1876 г. турците изгарят над 60 села и масово избиват хора. Изпратените западни кореспонденти са потресени от видяното: навсякъде ги посрещат изгорени български домове, убити по най-зверски начин жени и деца; разграбена покъщнина, добитък и т.н. (66).
Съществуват редица сведения, че палачите в Османската империя били предимно евреи*. Вече отбелязахме, че евреи палачи е имало и в България в края на Второто българско царство през XIV в. Това едва ли е случайно, като се имат предвид сата-нинската еврейска практика на ритуални убийства и събиране на християнска кръв за практикуване на черна магия (7).
„Към бесилото“ – български пленници, водени от турци за екзекуция. Гравюра от френска хроника (1841-1878)
Български бежанци в Базияс (Австро-Унгария). Гравюра от френска хроника (1841-1878 г.)
През 1838 г. френския пътешественик Жерар де Нервал (Жерар Лабрюни) посещава Цариград и дава интересни сведения за живота там. Той описва как се извършват екзекуциите чрез обезглавяване на площада и описва една такава екзекуция на Балик-пазар. Екзекутираният бил християнин – арменецът Овагим. Тялото му три дни стояло на пазара и след това съгласно обичая привечер дошли трима евреи и хвърлили трупа в залива, където обикновено плували труповете на удавени кучета и коне (105).
Нишкото въстание от 1841 г. завършило с разгром на въстаниците, като били избити над 300 души; около 70 души – пленени и отведени в Ниш, където повечето били екзекутирани. Околните беззащитни села са предадени на грабеж и опожаряване. Главите на отведените в Ниш пленници били набити на колове на моста на река Нишава. Общо били разрушени и запалени 225 села; жени и момичета били дивашки изнасилвани пред очите на близките им, а след това подлагани на сеч. Много момичета и момчета били отвлечени и продавани като роби или пък за харемите на различни аги (66).
При поредното въстание в Северозападна България през 1850 г., турците избили над 800 души, много от които невинни хора от селата и Белоградчик. Десетки въстанници били заточени в Диарбекир, а голяма част от населението избягало в съседна Сърбия (66).
Връхна точка на българския Геноцид и Холокост през XIX в. е Априлското въстание от 1876 г. Преди обаче да опишем извършените от турците кланета и зверства, ще обърнем внимание на един друг съществен фактор в нещастието на българите, а именно намесата на така наречените „велики сили“ и преди всичко на Англия, Франция и Русия. „Източният въпрос“, засягащ най-вече независимостта на България и интересите на „великите сили“, бил поставен особено остро по време на Кримската война през 1854-1855 г. Англия и Франция сключили военен съюз с Турция срещу Русия и нападнали с голям флот Крим и Северното Причерноморие. В тази война и последвалите събития проличала особената поддръжка на Англия в полза на Османската империя и омразата спрямо България и Русия.
Зад тази разрушителна политика стояли английските имперски интереси, масоните и еврейската мафия в лицето на Синедриона, който по това време вече се бил преместил в Лондон (5, 120).
Палач – циганин на турска служба, беси български патриот. Гравюра от френска хроника (1841-1878)
За Априлското въстание е писано много, затова ще се спрем само на главните моменти и най-вече на жертвите (Холокоста) и нанесените от турците и евреите материални щети на България. За моралните просто няма какво да говорим – те са неизмерими! Три години преди избухването на въстанието един от основните организатори Васил Левски е предаден от турски шпионин (това не е поп Кръстьо, както се твърди!*) и е обесен от турците.
Председател на съда, който осъдил Левски на смърт, бил Али Саиб паша, но според архивите в състава на съда е имало и евреи. Един от тях е бил Бохор Леви* споменат в протокол №2/ София, 1872 г., месец декември (31).
След унищожаване на четата на Христо Ботев и няколко други чети започнала и голямата априлска касапница:
- Карловският управител Тосун бей мобилизирал многобройни башибозуци и заптиета, завардил пътищата и заедно с шайките и бандите се отдал на убийства и грабежи в района (66).
- Научавайки за въстанието в Цариград, английският посланик Хенри Елиът* посъветвал турските власти да потушат въстанието „без да подбират средства“ (66).
- В Панагюрище и селата били изпратени турски войски около 4000 души, командвани от Хафъз паша, подкрепени от няколко хиляди башибозуци, кавалерия и артилерия. На 30 април турската редовна войска завзела Панагюрище и започнали кланета, грабежи и палежи. След нея влезли и башибозуците, които дооплячкосали и разорили града.
При настъпващата катастрофа някои от въстаническите ръководители, като П. Щърбанов, се самоубили за да не попаднат в ръцете на врага. Уловените живи въстаници, както и пленените жени и девойки, които не били убити, претърпели гаври, изнасилвания и мъчения. Някои от тях издъхнали в затвора, други били осъдени на смърт. Столицата на въстанала България била обляна в кръв и превърната в пепелище. Избити били жени, старци и деца и откарани като „плячка“ над 30 000 глави добитък (66).
В своите студии Дойно Дойнов отчита, че срещу 10 000 въстаници, турските власти изпращат 10 000 редовна войска и артилерия и около 80 000 башибозуци и акънджии, които по указанията на Синедриона от Лондон, подлагат целия български народ на небивали кланета и гаври. Основният проводник на тази геноцидна политика са евреите в турското управление, внедрените масони (повечето с еврейски произход) и министър-пред-седателят на Англия – лорд Биконсфилд Дизраели (Биконсфелд Бениамин д’Израели*) – покръстен евреин – марано! За състава и етническия произход на турските масони по това време, ясни пения дава изследователят Пол Дюмон (67). Той споменава, че повечето от тях са евреи и сред тях има много магистрати, банкери, търговци, военни, управители и др. Дюмон описва дей-остта на ложата на „Съюза на изтока“, основана в Цариград през 1863 г., като клон на „Великия изток“ на Франция. В нея членува и Луи Амбиал – известна фигура на френското франк-масонство, контролирано от евреите. В тази ложа влизат хора като Рауф бей (първи адютант на султана), Джамил бей (първи шамбелан на султана), Абдурахман Хилми ефенди (от Министерството на полицията), Мехмед Ремзи (управител на остров Хиос), Изет паша (управител на Ерусалим), Ибрахим Едхем (председател на Държавния съвет), принц Мустафа Фазъл (водач на младоосманците) и др.
Пол Дюмон подчертава, че многобройните масонски ложи разцъфтели из империята след управлението на султан Абдул Меджид (1839-1861 г.), което предхожда представените събития; изводите можете да си ги направите сами!…
Както вече подчертахме и преди, основни сътрудници и шпиони на турците в Османската империя били главно евреите и гръцките фанариоти. Непосредствено преди Априлското въстание в 1868 г. по заповед на Али паша се сформирал, по образец на Наполеон III „черен кабинет“ – специално шпионско отделение, с основна задача да следи комитетите от революционните организации в България, Румъния, Гърция и Сърбия. За началник на „черния кабинет“ – генерал на шпионите – Али паша назначил хитрия Шнайдер ефенди*, австрийски евреин, син на Шнай-дера* – секретар на турското генерално посолство във Виена. По личната заповед на султан Абдул Азиз отпусната била сумата 40 000 турски лири за подържане персонала на шпионското отделение.
Шнайдер ефенди* взел за съветник Жиоли*, полски евреин, шпионин на Наполеон III в Цариград, бивш фалшификатор на руски ценни книжа и акции. Жиоли* препоръчал на Шнайдер ефенди гръцкия евреин от Цариград – Леонос ефенди*, банкрутирал търговец, бивш турски шпионин в Гърция по време на Критското въстание (1866 – 1869 г.). Леонос ефенди* пък препо-ръчал на „черния кабинет“ Николаиди*, родом от Атина, по про-фесия адвокат, бивш шпионин на Гърция в Цариград и довере-ник на Цариградската Вселенска патриаршия (тоест двоен агент) В тази юдо-масонска шпионска верига се включват по еврейска препоръка също арменци-туркофили и полски емигранти (веро-ятно също евреи), включително и лекарят Станкевич*, живеещ в Русе. Бил направен неуспешен опит в шпионската мрежа да бъдат включени и българи (58).
Така наставлявани от тайни сили, турските палачи колели и изтребвали българското население през април, май и юни 1876 г.:
- Башибозушките жестокости в Клисура са неописуеми. Не само жени и деца са избивани, но няколко дена след това башибозуците се връщат и разкопават пресните гробове, за да претърсват труповете и да вземат едни или други скъпоценности. Деца били насечени с ятагани и тежки каракулаци (вид извит нож) на парчета (80).
- В село Зли дол хората на Тосун бей избиват над 200 души мирно население, главно старци, жени и деца (80).
- В Белово редовна войска изколва около 50 души въстаници от четата на Тодор Хайдутина (80).
- На юг от Белово турски редовни и нередовни войски също извършват кланета (66).
- В Копривщица, въпреки че въстаниците се предават и плащат огромен откуп (злато, сребро, ценни предмети и др.) са убити над 150 души и са задигнати 2600 овце, 1700 агнета, 990 крави, 360 вола и 717 коня плюс ценни предмети и покъщнина (80).
- Особено пострадали от турските кланета селищата в Под родопската област: Брацигово, Перущица, Батак, Пещера и др., както и многобройните села около тях.
Обезглавяване на български въстаници. Гравюра от френска хроника (1841-1878 г.)
Перущица била нападната от башибозушките отряди, пред-вождани от братята на Ахмед ага Тъмръшлията – Адил и Исма-ил, както и от редовна турска войска под командването на Рашид паша. Много хора, предимно жени и деца, били безмилостно изклани в черквата „Св. Архангел Михаил“. Според свидетелства на очевидци няколко въстаници се самоубили, за да не бъдат подложени на издевателства и гаври от турците. Шестде-сет заложници били посечени от турците предварително в с. Ус-тина. След погрома Перущица – едно от цветущите български селища, представлявало купища димящи развалини. Убити били над 1000 души (66).
На 30 април около 3000 башибозуци обкръжили Брацигово на 5 май се появяват и редовни войски с артилерия, под ръководството на Хасан паша и Рашид паша. Избити са над 150 души, а повече от 250 са изпратени на заточение в Диарбекир ските затвори (в Анадола).
Един от водачите на бунта, Васил Петлеш-ков, е подложен на нечовешки мъчения и печен на бавен огън. след което умира от предварително погълната отрова, но е доу-бит от заптиетата(66).
Най-голяма е касапницата в Батак, където в кланетата наред с редовната войска на Ахмед ага Барутанлията и башибозуци се включили и мобилизирани от околните села помаци.
Защитниците на Богдановата къща, между които жени и деца, стават жертва на измама. Подлъгани, че ако се предадат, ще бъдат пощадени, те предават оръжието си. Започва обаче безмилостна сеч. Пред училището е поставен специален дръвник и на него с неописуема жестокост са посечени десетки жени, деца и старци. Същото става и в черквата „Св. Неделя“. Около дръвника се образуват грамади – купища от човешки тела и глави.
Клането продължава с часове! Други са изгорени живи. Повече от 6000 батачани биват избити.
Дойнов подчертава: „… В Батак чуждата османска власт показва истинския си варварски лик. Проявената жестокост е изблик на дълбока национална и религиозна вражда срещу потиснатите националности, която в продължение на столетия официалната османска власт насажда…“ (80).
- В Търновски окръг и други места били арестувани по до-носи на турски шпиони и агенти (познайте дали са „богоборци“?!) стотици и хиляди българи, които били заточени или пратени в турските зандани. Много от тях никога не се върнали! В новския манастир, обсадени от 11 000 турска войска, се отвали около 200 четници, от които се спасили едва 47 души. На палеж и разрушение били подложени селата Батошево, Кръвеник, Ново село, Новата махала и други. Избити били много от Габровско, Ловешко и Севлиевско, а също така и от Трявна (66).
- В Сливенско и Ямболско също били дадени много жертви и извършени масови клането и насилия. В село Бояджик пристигнал Шевкет паша от Сливен и предал селото на „огън и меч“. Жителите на Бояджик според докладите на английския консул в Бургас – Чарлз Брофи, били поголовни изклани, а добитъкът и имуществото им разграбени. По данни на същия консул в целия Сливенски Санджак и чак до Бургас, а също и към Свиленград от турска страна били извършени грозни ексцесии (66).
- В Източна Македония също били извършени погроми и кланета над българите главно в с. Разловци, Смиленци, Влади-мирово, Лъки, Беровско, Малешево, Пиянечко и други от Солунския вилает (123).
- В Ново село (Търновско) броят на убитите българи възлизал на 691, от които 350 били жени и деца. Това било извършено от башибозушката войска начело с плевенския каймакам Дели Неджиб и Саадулах ефенди от Севлиево. В кланетата участвала и шайката на хаджи Ибрахим Офчилар от Казанлъшката кааза. По-голямата част от нещастните жертви били старци и болни деца, които не могли да се спасят. В манастира „Св. Троица“ убили монахините, като преди това ги изнасилили и им отрязали ръцете, а след това ги изгорили (типичен Холокост!). След издевателствата оцелелите жители на Ново село били принудени от турските власти да платят данък за изгорените къщи в размер на 397 620 пиастра (22 000 царски рубли). Данни за тези ужасни престъпления могат да се открият в тогавашния руски „Правителствен вестник“ („Протокол за турските зверства в България“, подписан от втория секретар на императорското руско посолство -княз Церетелев, и Юджиин Скайлер, секретар на американското посолство и генерален консул в Цариград през 1876 г.).
- От кланетата в Бояджик по чудо оцелява Иван Атанасов -баща на световно известния по-късно в САЩ Джон Атанасов -създателя на компютъра. Турският ятаган само резнал челото на Иван (бебе тогава!), а баща му Атанас бил убит. На 13 години Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с буйчо си Константин Ако ятаганът (или по Божията воля!) не го беше пощадил, как ли щеше да изглежда днес светът без компютри?!… Колко ли други знайни и незнайни гении и велики българи са били погубени от турско-еврейската злост и талмудската отмъстителност?
По данни от докладите на английския вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи по заповед на Шевкет паша в Бояджик са изклани над 1500 души, всички къщи били запалени и разрушени и цялото имущество разграбено (80).
Тук не можем в детайли да опишем всички жестокости, на които били подложени българите. Тези данни се съдържат в специалната литература и архивите от онова време.
Отсечени глави на български въстаници, изложени пред Видинската крепост. Гравюра от френска хроника (1841-1878 г.)
Затова ще направим някои обобщения и ще дадем числа, които са достатъчно красноречиви, че събитията и действията на турците през 1876 г. не са случайни и стихийни, както искат да ги представят някои историци, а става въпрос за добре организиран и систематично провеждан по указания „отгоре“ Геноцид! При това освен чисто физическото унищожение на българското население се е целяло да се нанесе погром върху материалната база – разграбване на натрупани богатства (ценности и пари), имущество и добитък, опожаряване и унищожаване на жилищата (къщи, постройки, хамбари, складове) и храмовете (църкви и манастири). По данни, събрани от различни достоверни източници (дипломатически доклади, разкази на очевидци, данни от анкетни комисии, чужди кореспонденти и др.), става ясно, че в хода на въстанието турците избили над 40 000 българи (повечето жени и деца), изгорили и разрушили 7000 къщи и множество училища, църкви и манастири. И това са само преките загуби. След въстанието репресиите на властите продължили; били арестувани хиляди българи и хвърлени в затворите, където били подложени на нечовешки мъчения (побой с тояга, бой с отрязани човешки глави, обесване надолу с главата, забиване на игли под ноктите, душене, извиване на месата с клещи, горене с нажежено желязо и пр.). Голяма част от затворниците били осъдени набързо и обесени, а една част изпратена на заточение (80).
Безспорно в цялостен вид човешките загуби на българите са много по-големи от официално представените. Известният банкер Атанас Буров (1875-1954 г.), който се отличавал с трезва мисъл и аналитичен ум, твърди, че турците в 1876 г. са изколили не по-малко от 100 000 българи! И това не е всичко…
Турските зверства в България предизвикват вълна от негодувание към османлиите и съчувствие към страданията на българите в Европа и много други страни. Турците отричат жестокостите, но под международен натиск са принудени да направят проучвателно комисия, съставена от агенти на властта – мюсюлмани, евреи, българи и гърци. Али Суави ефенди в писмо до лейди Странгфорд потвърждава, че в комисията били включени евреи (22). Този факт е много показателен, тъй като според Ангел П. Андонов (1906 г.) именно евреи търговци са разпродавали ограбените от Батак, Копривщица и Панагюрище вещи. Те са кощунствали с църковна утвар и са участвали и в башибозушки продажби на християнски деца, някои от които използвани за ритуално еврейско религиозно източване на кръвта. Същият автор съобщава, че евреите са действали като шпиони на турците и са предали много революционери и обикновени хора на властите (55).
Черепи на изклани българи пред църквата в Батак. Снимка от 1876 г. на една от малкото оцелели свидетелки – баба Фота.
