ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
Адм. д. 8152/2018 г
М О Л Б А
От адв. Данчо Цветанов Стоянов – ВрАК , ЕИК 6306221886, със сл.адрес: София, ул. „ Г С Раковски” 127, офис 230 процесуален представител на...Михаил Видов Коцев, ЕГН 54086980 с адрес: гр. В Търново, ул.”Тракия” 4..............
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
Съгласно Разпореждане от 17.07.2018 г на съдия-докладчика по адм, дело 8152/18 г по описа на ВАС/ което не съм получил, а съм получил писмо с подпис Секретар Н Стефанова/ получено от мен съобщение за същото на 02.08.2018 г в указания 7-дневен срок Ви уведомявам:
В полученото писмо ме уведомявате, че в 7-дневен срок от получаването му трябва да представя молба с препис за ответника/ М-ра на правосъдието/, в която доверителя ми да обоснове интереса си от оспорване на заповедта.
1-во Не оспорваме Заповед ЛС – И – 626/16.11.2005 г на М-ра на правосъдието, а директно сме заявили, че искаме ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕИЙНАТА НИЩОЖНОСТ. Оспорването е по обхватна категория и обхваща- обжалване и протест на прокурора.
2-ро самият факт, че се иска да се обоснове интерес за прогласяване на НИЩОЖНОСТ на административен акт говори недвусмислено за две неща:
- Не сме правова държава и са погазени основните принципи залегнали в преамбюла на Конституцията
- Съдебната система в лицето на състава не е независима институция, а е подчинена на изпълнителната власт.
Основанията ми за това са следните:
Правното основания да се иска прогласяване на нищожност на АА се извежда от преамбюла и чл. 5 от Конституцията и чл. 15 от ЗНА.
Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най-интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожните административни актове са засегнати от един или няколко порока. Накърняването на законността от тях е изключително силно. То засяга устоите на конституционно установения и доразвит от текущото законодателство административноправен ред. Става въпрос за същностно накърняване на установения ред на държавно управление. Поради това радикално нарушаване на установения правен ред административни актове не пораждат абсолютно никакви правни последици.Нищожният акт няма правна сила . Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане.За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт. Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно “нищо”. Това правно “нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие. Това става чрез неговата привидност. Ето защо прогласяването му да не е задължителен елемент, той се явява необходим елемент именно да изключи възможността нищожния акт чрез своята привидност да причини реални вреди и други неблагоприятни последици.
С оглед на написаното всяко лице, което е под юрисдикцията на Република България има правен интерес и съответно задължение при констатиране на закононарушение засягащо устоите на държавата да уведоми компетентните институции и да иска възстановяване на законността. В този смисъл е и искането за прогласяване на нищожност на АА пред съд.
Мерки, които трябва/задължен да предприеме компетентния съд сезиран с иск за прогласяване на нищожност:
- Незабавно да изключи възможността на привидността на акта да поражда правни последици.
- Да се произнесе по същество на иска във възможен най-кратък срок;
Очевидно законодателя ни в последните 30 г е с много ниска правна култура, ако въобще може да се говори за такава или се преследва користна цел с унищожаването на държавността ни. Поради липса на състави е наложително създаване на съдебна практика по казуса.
Искът от доверителя ми за ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОНОСТ на Заповед ЛС – И – 626/16.11.2005 г. на М-ра на правосъдието е пряко свързан с държаното управление и установения правово ред. Очевидно е, както е показано в жалбата,че тази заповед страда от два основно порока: относно компетентността на М-ра на правосъдието да възлага властнически функции на частно лице извън подопечното му министерство и функционалната компетентност на НС да създаде четвърта държавна власт – частна, в лицето на частните изпълнители. По отношение на ЗЧСИ от заглавието на чл. 18 от същия е видно, че тази привидност е била предварително предопределена, тъй като действията по принудително изпълнение са описани в ГПК, а не в ЗЧСИ.
ЧСИ има район на действие на съответния окръжен съд. В този смисъл с посочената по горе заповед М-ра на правосъдието е делегирал властнически функции на ЧСИ Дияна Живкова Колева за района на действие на ОС- В Търново. Въз основа на тази заповед същата е предприела принудителни действия по ГПК срещу доверителя ми изразяващи се в опис на имот/апартамент/, обявяване на публична продан; публична продан и възлагане на продаден имот – приложени по делото писмени документи. Т.е доверителя ми е лично засегнат от действията на ЧСИ Колева въз основа на заповедта на министъра. В доверителя ми се съчетават в едно правния му интерес като гражданин на Р България и потърпевш от нищожен акт.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
С оглед на изложеното считам, че всеки гражданин под юрисдикцията на Р България има правен интерес да иска прогласяване на нищожност на АА и всеки опит да се иска личен правен интерес е опит за реален отказ от правосъдие. В този смисъл Разпореждането от 17.07.2018 г е нищожно.
По отношение на автора му – съдия –докладчик по делото/ името му към настоящия момент не зная, тъй като не ми е връчено/, правя отвод и го умолявам сам да напусне съдебната система. Основанието ми е чл. 195, ал.1 т. 6 от ЗСВ. Несъвместимост на длъжността съдия, още повече във ВАС, с постановяване на политически акт – каквото е Разпореждането. Определение за политически акт постановен от съдебен състав може да намерите в к.д. 11/2006 г. само с едно допълнение/пропуснали са умишлено да посочат/, че облагодетелстваните лица са свързани с властта и са много...много по-малко, дори могат да се изброят поименно, а в историята ни има и конкретен случай само за едно лице - Сакскубурготски. Ето Ви и текста „възможно е актът на изпълнителната власт, който страда от определен порок, да засяга права на едни и да облагодетелства други правни субекти, различни от жалбоподателя, или да създава благоприятни последици за едни и в същото време да нарушава или застрашава правата на други граждани или юридически лица. Ако физическо или юридическо лице би могло да сезира съда, без да доказва интерес... то той би могъл да засегне права на граждани или юридически лица.
02.08.2018 г.
София С уважение:
ПС:
С оглед големия обществен интерес по хода на делото всички материали по него ще бъдат предоставени на обществените медии и ЕК.
