Както знаем приказките са страшни истории, разказвани на малки деца, с цел да ги подготвят за четене на вестници. Типични за тах са кръвожадните сцени, пропити с насилие, както и алчните, безскрупулни персонажи, които биха ритнали  и паничка мляко на сляпо коте. Поради съмнителната си нравствена и художествена стойност приказките, без съмнение, са напълно неподходящи за невинните детски уши. Освен това тези историйки са и ужасно неправдоподобни. Редица неоспорими исторически факти доказват тяхната несъстоятелност по безспорен начин:

  Малко преди да отнемат лекарските му права, придворния лечител на Спящата Красавица признал, че може и да й е предписвал сънотворни от време на време, но в никакъв случай не е спала цели сто години. Освен това той определя външността й по-скоро като посредствена. Има сведения, че самият принц често я наричал зад гърба й “спящата краставица”. 
   Друга измислица клевети безобразно една бедна възрастна жена, че си хапва малки момченца и момиченца.  С какви зъби, мили деца? Още малко ще я набедят, че тренира безмоторно летене, а къщата й е на кокоши крака. Дори и най-невръстният сополанко би преценил, че кокошите крака не могат да издържат тежест, по-голяма от тази на една тухла четворка, а използването на безмоторни уреди в гористи местности е невъзможно поради склонността им да се оплитат в клоните на дърветата.

   Ако това бяха индиански приказки винаги можем да обясним безсмислиците в тях с действието на шаманските гъби и други средства за разширяване на съзнанието, които волните индианци позвали безразборно като хранителни добавки. Но в случая става дума за европейски приказки, което пък поставя под съмнение качеството на гъбите в Европа.

   Една от най-безвкусните лъжи е приказката за Червената Шапчица. Позната ви е - за онова отвеяно хлапе, което една питка и бутилка вино не може да занесе без да си намери белята. Истинската история за Червената Шапчица обаче е   толкова ужасяваща, че никой разказвач не би посмял да я прошепне дори на дъното на пресъхнал кладенец.
   И така, преди много, много години съществувал Орденът на Червените Шапчици. Те пазели тайната му с цената на живота си и нарочно разпространявали мита, че са малки безпомощни момиченца:

  Орденът на Червените Шапчици бил тайна древна организация с нестопанска цел, предвестник на днешните ловни дружинки и основната му цел била намаляване популацията на вълците. При вида на Червените Шапчици козината на всеки средностатистически вълк настръхвала и той побягвал позорно през девет земи в десета, скимтейки като малко кутре. Гербът им изглеждал така:        

   В Чешърския Музей на приказните изкуства е запазена картина на неизвестен художник-сюрреалист - един от последните спомени за славното минало на великолепните Червени Шапчици: