В любимия си блог срещнах една статия за Перперек, която прочетох с доста голямо вълнение и се чуствам задължен да Ви я предоставя. Надявам се да достигне до сърцата и душите на истинските българи. Приятно четене със сърце и разум.
Перперек – свещеният първи каменен Божий дом на Словото

Орфей

Древните анали в книгата “Нави”, част от сборника “Тракийски Хроники”, издадена наскоро от д-р Стефан Гайд и Цветан Гайдарски, ни отпраща далече във времето на допотопните патриарси на свещената тракийска земя. “Нави” е хилядолетен исторически запис, който започва с описанието на “мистичното време в Едем”, минава през сформирането на тракийския род от потомъка на Ной – Тирас, за да стигне до създаването на космополитните династични родове, дали началото на първите държавни формирования в древността. Тази книга ни отпраща най-малко с 5 000 години назад във времето на праотеца Орфей и внука му Орфеос, които слагат началото на “Свещения тракийски архив” в Храма на Бога Дион-Исус в Свещения Пере, сиреч “Божия дом” или “Дома на Словото”.
Та, точно в град Пере, намиращ се най-вероятно, в близост до Кърджали, се е намирало, според преданията на еподите, древното оброчище, в което праотецът Орфей е положил за пръв път трите плочи на Божия Завет, написан от Божия пръст.

„И като предаде ценния товар, който сам Господ му беше поверил да възстанови за народа на Тракия, се казва в “Наги”, Орфеос се отдаде напълно на завета на своя Бог и остана в Пере до края на дните си. Като подреди, съхрани и опази за всички потомци всичките велики свитъци на Златното руно, както нарекоха цялата библиотека, написана и съставена от великия праотец на Тракия - Орфей“.
„А цар Терес беше човек по сърцето на Бога, защото пазеше всичките Му повеления още от младостта си и той

Терес

въздигна Завета на своя праотец Орфей в завет за всички тракийски племена. Той пръв нарече синовете си пазители на светите тайни на Тракия и на свещения език на сътворението и затова стана родоначалник на всички Арихи, Пазители.
“Нави” говори и за Ситарих (Ситалк) , който се отдава на изучаването на древната божествена реч на Тракия, върху която почиват всичките висши знания на божествената наука. Той преписвал древните руни на Тракия, написани на първата писменост, и научил скоро всичките основни слова на сътворението и призоваването. Използвал думите на Силите, крепящи Вселената, които почивали в недрата на Тракия още от Едем. Тази древна реч имала няколко свои древни диалекти, запазени в сърцевината на тракийската едемска реч, с която си служели всички жреци и посветени на Бога на Тракия – Дион-Исус. Това били думи, на които се подчинявали древните сили на елементите, които съставяли градивните блокове на всичко сътворено от Великия Бог-Творец на Силите.
Били думи, които сформират Земята и водата, и ветровете, и огнените стихии, които говорят в гърма на светкавицата и шепнат в ромоленето на всяко поточе, които напяват в свистенето на вятъра и пъшкат в тътена на земетръса. А които ги познавали и употребявали правилно, като жреците, разбирали волята на Бога на Силите, проявяваща се всеки миг във всички живи и неживи, във всички видими и невидими същности, които крепят основите на Вселената, създадена от Бога-Отец.

Книгата “Наги“ говори и за създаването на първата Свещена “библиотека-архив” в Европа, намираща се в Пере. Ето и „справката” за нейното богатство:
“А в библиотеката се пазеха свещените писания, на брой хиляди по хиляди, даже писания от най-старите времена преди Потопа и праотеца Нуй (Ной), още писания дошли от самия Едем, от праотеца Атам (Адам). И имаше повече от двадесет и пет хиляди гравирани книги от плочки от скъп камък и от слонова кост, и от изпечена благородна глина, и всички те се наричаха Грави (гравирани) и бяха най-ценните, защото върху тях бяха гравирани древните знаци на Тракия.
Още имаше и много други древни книги, изписани върху дървени таблички, така както се изписваха всички заповеди на жреците, и затова се наричаха Икони (изрисувани) и те бяха толкова много на брой, че едвам се побираха в десет огромни стаи и бяха над тридесет хиляди икони. Освен тях имаше и над двадесет
хиляди навитъци на руло, които бяха изписани с буквите на гласа на Тракия, някои от тях върху папирусови листа от Египет и се наричаха Папири, а други върху пергаментова кожа от овчи и кози кожи и се наричаха Тефтерии (тетрадки).
А между папирите и тефтериите имаше над пет хиляди свитъка и на езика на ахейците – принос от атиняните, и на езика на египтяните – дар от жреците в Тива, и на езика на племената още по на изток – донесени чак от Исраил, Партия и Индия. И имаше тоже неколкостотин други папири на езици, които се говореха по островите на изток и на запад, и на север, и на юг, които бяха подарък от търговските гилдии на царете на Тракия.
Други бележити няколкостотин книги имаше също, до които не можеше да се докосне никой ученик без да присъства поне един от Дионите на Пере, и те бяха златните книги на Орфей и бяха преписани от потомците му върху листове от най-чисто злато, та да се запазят вовеки, защото само златото е вечно и устоява на вятър и вода, и на буря и стихия, и ръжда не хваща даже и след хиляди години, ако и да не устоява на човешката алчност. И тези книги се наричаха Златните Таблички (Плочки) на Орфей. Тях пазеха в десет безценни ракли, обковани със злато и скъпоценни камъни в пещерния лабиринт под библиотеката заедно с всички най-древни писания от времето на Орфей, Нуй и тези от Едем.
А лабиринтът се простираше под библиотеката, имаше таен вход до всеки от храмовете и се простираше на голяма площ, така щото достигаше даже извън стените на града. И беше самородно изграден от тунели и ниши, и скални сводове, които се кръстосваха и прекръстосваха в четирите посоки на света и повечето от
тях не водеха до никъде, но до още по-дълбоки ниши със задънен край в земните недра, така щото ако влезеше вътре някой, непосветен и незапознат точно и подробно с единствените пътища до изходите и до тайните хранилища, лесно се загубваше в непрогледния мрак и не можеше да се върне към горния свят, но ставаше обречен на погубление. Затова тук се пазеха най-ценните книги и съкровища на Храма в Пере, потънали в прах от хилядолетията, през които бяха устояли”.
Съдейки по данните от “Нави” за взетите изключителни мерки за опазването на този Храм на Словото, можем да таим надежда, че той ще бъде преоткрит за новите поколения през идващата нова епоха.

Кърджали - градът на божиите служители със сърце

След всичко казано до тук, уместно възникват въпросите: Защо точно тук е свещеният за траките град Пере? И ако е толкова известен, защо нищо не се знаеше досега за него? Защо всичкото това славно минало е потънало в забвение? Защо чак сега се заговори за него и ни се припомня неговата изключителност?

Отговорът на тези въпроси донякъде се съдържа в лингвистичния прочит на името на град Кърджали и древната област „Ахрида”. На първи поглед той гласи така: КЪРДЖАЛИ = КА – РА – ДЖ – ЕЛЛИ, т.е. НЕБЕСНАТА ЕНЕРГИЯ СЪТВОРИ В МАТЕРИЯ БОГ или по-точно: КАР – ДЖ – ЕЛЛИ – ЧОВЕК, СЪТВОРИ
БОГ = БОГ (ТУК) СЪТВОРИ ЧОВЕКА. Докато прочитът на по-високо ниво е: КЪРДЖАЛИ = КАР – ДЖ – ЕЛЛИ = СЪРЦАТИ СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА = СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА ОТ (СЪС) СЪРЦЕ.
Сходен прочит за името на Кърджали намираме и в книга пета от поредицата “Съкровищата на тракийските царе” /2012г./ на Йорданка Николова: “Джалий е точно, вярваш в съдбата-мисия, защото всеки трак е знаел,
че съдбата не е случайна. Чрез нея се изпълнява мисията на душата чрез материя”. А чрез вярата си в нея човекът най-добре е служел на Бога. Така че Джалиите са били Служители на Бога.
Затова и градът на Божиите служители Пере, според книгата „Нави”, е бил град, различен от другите градове в Тракия, толкова много, колкото се различава небесен град от земните градове, защото Пере не е бил град, сътворен от човека, въпреки че много здания в него били пристроени от човешка ръка. Преданията
на предците ни също говорят, че Пере е бил един от най-първите градове на света, още от времето, преди да го залеят потопните води. „Нави” разказва, че най-старите Светилища на Бога в Пере не са били създадени от човешка ръка, а по Божествен проект още преди първия човек Атам. Когато младият Ситарих бил въведен от жреците на Триединния Бог в Пере, момчето се потопило в свят, който бил извън времето и пространството на човешкия свят, защото всичко в него си стояло неизменно велико, както в дните преди и след Нуй (Ной). Още от дните, когато Орфей живеел и работел тук, където от 3 000г. почивал и каменният саркофаг с неговото име. А саркофагът бил празен, защото сам Богът на Орфей взел тялото му оттам и го въвел в горния град Пере в Отвъдната Тракия на безсмъртнте предци.
Само след като слеем всичко това в едно, ще се докоснем до Божията промисъл. Само тогава ще разберем защо древните траки, сиреч българи, отдават такова сакрално значение на тази свещена древна земя, наречена от тях Тракия (Ракхива). Името й означава „етерно пространство” или „небесна твърд”, а в библейски времена е носела името “Перке”, т.е. “планина, скала, камък”. Ако използваме ключа “Пер”, минавайки през семантичните корени „перк”, „перв”, „первата”, означаващи планина, скала, камък, а също и пръв, първи, ще можем да отключим раклата, наречена Тракия, сиреч България. Тогава ще разчетем и Перперек като Свещения първи, каменен Божий дом на Словото /Слънце Твое и Кърджали като Града на Божиите служители със сърце. Неслучайно градът е разположен в родопския дял „Каменно”, край р. Арда /Ардан – реката на изначалната проява на духа на Вечността/ и в близост до „Маказа” /Майката, указваща мястото, където Небето и Земята се докосват/. И то в близост до района на „Царичина” и „Болярско”, т.е. древната Архадия (Аркадия) и в близост до „Иранов” връх/рид / – родината на арихите, ариите. Защото това е страната на благите арихи България, разположена в земята на Владетеля на Небесата и Земята на Балканския полуостров. Земята, на която са се зародили уникалните Тракийски Мистерии, чрез които са се променяли видимите и невидимите светове, защото са съдържали интимното познание от Ума на Самия Бог на Силите, и които са се давали само на най-верните ученици на Бога-Слово Дион-Иисус, т.е. на древните тракийски жреци. А те, освен че са владеели до съвършенство силите на Божественото Слово, на Езика на Духа, са били и изключителни Оракули (пророци) на Божиите тайни. И като такива, те са знаели, че тяхното сакрално познание ще бъде отново открито в най-трудните моменти от българската история, за да пребъде рода български и той да изпълни възложената му от Духовния Свят мисия в епохата на Водолея и да положи началото на Шестата Коренна раса. Тази, която ще събуди Космическото съзнание в Човека и ще го издигне на още по-високо ниво. Един от Пратениците на този Божий промисъл е и нашият Петър Дънов, който е предрекъл, че това ще стане, когато си припомним древния си корен и своето предначертание, за да можем да отключим българския код и да въздигнем отново Българската Душа. За да може да израсте най-добре растящото семе – Божествената идея, която се нарича Българин. Но затова е нужно, според Петър Дънов, българите да погледнат много отговорно към своята съдба, за да оправдаят Божието Благословение. И ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високия идеал – Любов към Бога.

Богознанието е основа на новата култура, която иде. Настъпило е време човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота.
Това е Божествената привилегия на българския народ. Така ние от горе познаваме българина, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба, казва Дънов.

Веселин Банчев

Здравейте ,
Възможно ли е етимологията на Перник да е именно това -Планина ,скала .Тукидид споменава за древните Агриани (тракийци ,населявали Перник по това време ) .

Всъщност племената, които в последствие са наречени траки са над 80. Всичко е възможно докато един ден не стане асно коя хипотеза се е оказала вярна:) Но в едно съм сигурен, ако се открият тези златни плочици на Орфей/ или станат достояние на всички ако някъде се намират сега/ много ще трябва да си преправяме историята и световната, и нашата в частност

А ето и едно компетентно мнение за гр. Перник от Спароток с приложение, към което се придържам

Перник има връзка с Перк(ос), чието име притижава варианти Перкон и Перун.
Перун е съществувало в най-дълбока древност, ползвано е дори в Ретия (Австрия, Словения) под варианта Перуниес.

Виж Schum.BZ 3 http://adolfozavaroni.tripod.com/bolzano.htm

LRR, 2 panium lasanuale upiku perunies schaispala

Tentative translation : Perun son of Schaispa offered the panium (?) to Lasanu

http://www.oocities.org/athens/crete/4060/raethian.html

Перник е кръстен на бога на мълнията, в това няма съмнение.

Изпратено: 00:17 От: sparotok