ДО

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

На вх. ПГ- 2154-Д-20/09.02.2012 г.

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Вх. 1645/09.02.2012 г

ПРЕЗИДЕНТА на Р БЪЛГАРИЯ

Вх. 92-00/09.02.2012 г

 

 

ДОПЪЛНЕНИЕ към ПРЕДЛОЖЕНИЕ

От Данчо Цветанов Стоянов,  тел. 0888 979051

 

ОТНОСНО: Допълнителни пояснения във връзка с направено предложение за промени в Закона за енергетика

 

Правно основание: чл. 18 от ЗНА

 

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГАЛАВЕН ПРОКУРОР,

УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ

Обръщам се към Вас с настоящото допълнение, тъй като получих отговор от Министерския съвет/ МС/ с изх 03-00174.28.02.2012 г. подписано от Димитър Куюмжиев - Директор на дирекция ” Сигурност на енергоснабдяването”, в което е възприето, че не съм доволен от нормативната уредба, свързана с разпределение на топлината енергия в сгради етажна собственост и следва описание как е уреден въпроса. За да Ви предпазя от последващи бюрократични отговори - които значат само едно, не ни интересуват Вашите предложения, тъй като ние сме решили така Ви изпращам възражението си по повод този чиновнически отговор. В него примерно съм изброил кои състави и от кои нормативни актове са потъпкани, на мен като гражданин и на всички български граждани. Надявам се да обърнете сериозно внимание на един проблем, който пряко засяга над 2 милиона българи и всички имайки предвид, че се потъпкват основни права на гражданите закрепени в Конституцията ни. В случай, че проявите нехайство, както досега, което показва страна в полза на институционалния монопол Топлофикация, то бъдете сигурни, че до 4 години/ според мен/ ще се достигне до точката на пречупване на българската държавност. Възможни са само два варианта тогава - или Вие да унищожите българската нация или българския народа да Ви отхвърли изцяло и ще Ви потърси отговорност за измяна спрямо българския народ, тъй като Вие създадохте и защитавате олигархична форма на държавно управление в разрез с декларираната в чл. 11 на Конституцията ни- полипартокрация.

 

 

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГАЛАВЕН ПРОКУРОР,

УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ

Вашата съдба си е във вашите ръце, но от изминалите вече 22 години показват, че алчността съчетана с некомпетентността, проявена в държавното управление се казва политическа слепота/късогледство. Разликата в двете е степента на проявление. Това господа не е заболяване на очите, а на мозъчната кора. Сами си отговорете на въпроса, кой реже клона, на който седи.

Случайно, ако някой е решил да ме опровергае/ за което лично ще бъда изненадан и ще поднеса извиненията си към него/, към възражението примерно съм посочил какви мероприятия би следвало да бъдат извършени. Ако има неясноти- насрещам съм да дам пояснения.

 

Приложение: Възражение на МС

 

 

22.03.2012 г

София                                   С уважение:

                                                        /Към институциите/

 

ПС: Въпросът с Топлофикация е преди всичко правен, защита на права на граждани, а не икономически- как да запазим монопола Топлофикация.

За СДС и ДСБ е ясно монопол може да се премахне само ако се разреши добива на шифтов газ в Добруджа. Само това още не сте направили,  да посегнете на водата, най-голямата ценност на планетата, и на хляба на българина. Да загубим територия не е толкова опасно - пак ще си я върнем, но да унищожим собствената си среда - никои няма да ни го прости. Не само следващите поколения, но и самата Природа.

ДО

МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

 

 

В  Ъ  З  Р  А  Ж  Е  Н  И  Е

От Данчо Цветанов Стоянов, ЕГН 6306221886, адрес. София, ж.к. „Гевгелийски”, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 65 тел. 0888 979051

ОТНОСНО: Отговор по направено предложение за промени в Закона за енергетика

 

УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

         Получих писмо с изх 03-00174.28.02.2012 г. подписано от Димитър Куюмжиев - Директор на дирекция ” Сигурност на енергоснабдяването”, в което е възприето, че не съм доволен от нормативната уредба, свързана с разпределение на топлината енергия в сгради етажна собственост и следва описание как е уреден въпросът.

Господин Директор дирекция ” Сигурност на енергоснабдяването,

Господа Министри,

много добре познавам нормативната уредба и именно за това Ви направих това предложение, но явно Вие не си давате сметка как е уредена тя. Второ: не е вярно, че не съм доволен, а направо съм бесен, от факта, че влезнахте в личния ми живот и погазихте конституционни права включително и правото ми на неприкосновеност на частната собственост. Каква е гаранцията, че утре няма да навлезете пак в личната ми сфера и да ме лишите от други права включително и от живот. Ето кои права сте ми потъпкали, не само на мен, а и на всички български граждани:

НАРУШЕНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ МОНОПОЛ ТОПЛОФИКАЦИЯ

I.             Конституция на Р България

1.   Чл. 4, ал. 2 от Конституцията:

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

 

Чл. 4, ал. 2 е в Глава първа от Конституцията – “Основни начала”, което само по себе си показва ангажираността на държавата в защита правата на гражданите, от които основните права на гражданите се уредени в Глава втора от Конституцията, но освен тях съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 са и международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, законите, подзаконовите нормативни актове и принципи на правото и ще бъдат разгледани в следващите точки.

 

2.   Чл. 6 от Конституцията:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Правата, които имат 10 лица и правата, които има едно лице са равни. В конкретния случай в чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетика се провъзгласява норма, която е дискриминационна и се изразява в диктат на малцинство над мнозинство. Всъщност и обратното е недопустимо - диктат на мнозинство над малцинство, тъй като тук не е от значение броя на лицата, а факта, че е налице диктат т.е възможност на определени лица да налагат волята си над други. В конкретния случай това би се избягнало, ако в основата се постави личността с нейните права.

 

3.   17, ал. 3 от Конституцията:

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(2) Собствеността е частна и публична.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

 

Чл. 17, ал. 3 също е в Глава първа от Конституцията – “Основни начала” и важи казаното по предходната точка. Какво значи неприкосновена и как се регулира тя. Неприкосновена - значи свещена в целия си обем. В юридически аспект собствеността е обект на регулиране от нормите на вещното право. Това са права, осигуряващи властта на едно лице върху вещта. Правото на собственост е свързано с правото на владеене, ползуване и разпореждане с вещите. В този аспект собствеността на жилището е неприкосновена, но когато жилището е в етажна собственост към него процентно се прибавя и част от общите части. Върху тях се плаща данък съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1 от ЗМДТ. Какво всъщност представлява „сградната инсталация”. Законът за собствеността/ чл. 38, ал. 1/ я третира като етажна собственост. Този въпрос е спорен частично и е в разрез с неприкосновеността на частната собственост. При някой сгради с вертикално разпределение на сградната инсталация една част от нея преминава през общите части - тя безспорно е етажна собственост, но друга част от сградната инсталация преминава през собствеността на отделни лица. Вариантите са два:

-      Тръбите да са собственост на собственика на имота при хипотезата на чл. 38 , ал.2 от ЗС:

-      Тръбите да са собственост на етажната собственост чл. 38, ал. 1,

Ако са негова собственост, той има всички права над тях. Но ако са етажна собственост и преминават през негов имот би следвало той да учреди сервитут на другите съсобственици, за да не се наруши правото му на собственост/ не зная досега да има учреден сервитут/. ЗС не урежда въпросът във връзка с факта къде преминават тръбите, дали през общите части или през частен имот.

         Ползването, като едно от вещните права на собствеността също е неприкосновена и никой няма право по какъвто и да е предлог да задължи собственика да ползва веща си.

         Каква е характеристиката на сградната инсталация като етажна собственост:

 По отношение на физическата и поддръжка всеки е длъжен да участва съгласно делът си/ чл. 41 от ЗС/, тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот.

По отношение на ползването - сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици.

По отношение на предназначението и - служи само и единствено по нея да се пренесе флуид с определени параметри до отоплителните тела. Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по-малка. Затова се подменят металните тръби с полипропиленови и върху тях се поставя тръбна изолация - най-често микропореста гума.

От написаното дотук е видно, че подхода и уредбата в Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в противоречие на неприкосновеността на частната собственост регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията ни. Дори и със Закон не може да се задължи едно лице да ползва своя/съсобствена вещ. Ползването като вещно право на собствеността е неприкосновена от една страна и е право, а не задължение на собственика на вещта.

 

4.   Чл. 19, ал.2 от Конституцията:

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

 

Тук са налице и трите основания:

-      монополизъм - трябва да се посочи, че в Закона за защита на конкуренцията освен монополизма в чл. 21 е посочено и господстващото положение.

-      нелоялната конкуренция;

-      защита на потребителя.

Топлофикация е типичен институционален монопол - създаден от Народното събрание, чрез текстове в Закона за енергетиката по предложение на Министерския съвет и се защитава от Конституционния съд. Оспорва се от Омбудсмана на Р България чрез искане до Конституционния съд. Другите държавни институции засега мълчат, макар че с казуса са засегнати пряко права на над 2 милиона българи. Останалите институти са: Президента, Министър-председателя/ той е самостоятелно лице извън МС въпреки, че го председателства/; Главния прокурор, съдебната влсат- тук трябва да се посочи факта, че повечето дела са на 1-ва и 2-ра инстанция, а ВКС съгласно чл. 124 от Конституцията ни осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Нещо повече съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК /след допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда. Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В тази насока Решение 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. състав на ВАС обявява лихвите по прогнозни цени за недействителни.

Нелоялната конкуренция се изразява в 2 направления:

-      не се допускат други алтернативни източници на топлинна енергия;

-      спрямо съществуващите вече алтернативи на топлофикация/ климатични системи;елетролитни системи; газови системи  и т.н/

Защита на потребителя - първо и основно право на потребителя е дали да се ползва от услугата и ако се предлагат различни услуги коя от тях да ползва и коя не. Мотивите на Омбудсмана в тази насока са правилни, но не и Решение 5 на КС по к.д 15.2009 г. в него има 15 /петнадесет/ фрапиращи твърдения, които не кореспондират с логиката и фактите. Но две от тях заслужават коментар;

10 т.IV

Причините за преустановяване могат да бъдат от различно естество – защото доходите на собствениците не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация, които отдават топлинна енергия и др.

Начина, по който са изброени причините недвусмислено говори за предубеденост и вземане на страна по спора. Не е посочено: не желаят да плащат монополни цени; предпочитат друг вид отопление по-икономичен и по-благоприятен за тях, ползват услуга с параметри, който самите те могат да контролират и т.н

 „Всички собственици и титуляри на вещни права, които имат материални възможности да притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост, присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели. Следователно те са закупили имот, за който предварително знаят, че включва и общо управление на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост.”

Това тълкуване е в синхрон с друга разпоредба от близкото минало - жителството. Това е остатък от феодалните отношения с оглед на закрепостяване. И бих я приел само, ако България е с феодални порядки. Твърдението, че трябва да се съобразяваш с общи условия на търговско дружество при закупуване на жилище си е пълно безумие и казаното от тези лица/ за жалост конституционни съдии/ говори единствено за наглост и пълно безумие/ без каквито и да е нравствени качества/. Това решение е и ще бъде обект на специално изследване и разпространение, тъй като е от съществено значение дали въобще Р България е правова държава.

От изброеното е достатъчно за да се игнорира изцяло това Решение на КС и се поставя сериозно въпроса, какво всъщност е конституционния съд/КС/ и трябва ли той въобще да съществува в този си вид.

5.   Чл. 32, ал. 1 от Конституцията:

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Намесата в личния и семейния живот се изразява в две направления:

-      намеса от страна на държавата чрез нормативни актове в договорни отношения между търговско дружество и потребител;

-      намеса от страна на търговското дружество по търговската сделка.

Намесата на държавата в личния живот е чрез Закона за енергетиката, както и чрез подзаконови нормативни актове издадени върху него. Дори и да е чрез закон намесата в личния закон тя е недопустима, тъй като се погазват основни права на гражданите от една страна, а от друга страна се облагодетелства едно търговско дружество. Чрез нормативните актове НС по предложение на МС е създал един институционален монопол в лицето на търговското дружество Топлофикация. Нещо повече задължава лица, които не желаят и не ползват услуга на топлофикация да плащат на търговското дружество върху своя собственост.

ДКЕВР, този регулатор е учреден от МС и работи по създадени от него правила. Чрез подзаконови нормативни актове и при изпълнение на своите задължения позволява на търговското дружество Топлофикация да формира монополна цена, като и не полагаща му се такава.

КС, чрез свое Решение 5/2010 г по к.д 15/2009 г. утвърждава институционалния монопол , като в защитата  му прави 15 неверни твърдения и изразява отношение в полза на монопола.

Намесата в личния живот от страна на търговското дружество се изразява във фактите:

-  не продава енергия на потребителя съгласно чл.1 от ЗЕ, като не  идивидуализира доставената стока, а презюмира качеството и количеството  и;

- едностранно определя каква част е продала и колко ще „обложи с данък”

- едностранно изменя параметрите на сключения договор с потребителя без той да има права на възражение или отказ от услугата,

- не заявява предварително параметри на предлаганата услуга;

- съставяне на фактури с невярно съдържание задължаващи неоснователно потребителя;

- чрез прогнозните цени задължаване на потребителя безлихвено да кредитира търговското дружество Топлофикация.

Намесата в семейния живот се изразява във факта, че в повечето случай жилищата се обитават не от едно лице, а от семейства.

 

6. Чл. 35, ал. 1 от Конституцията:

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

До 1991 г. в страната ни местожителството си бе едно крепостно право т.е закрепостяване на лицето към неговото местораждане. С промяна на обществените отношения този израз”местожителство” е заменен с две понятия:” постоянен адрес” и „настоящ адрес”. В този смисъл трябва да се разбира и понятието”Местожителство’, отразено е посочения състав. Дали обаче с приемането на четвъртата ни Конституция се премахна това закрепостяване или съществува под видоизменен вид, отчитайки факта, че до 1991 г. в страната ни се управляваше от една партия/ със сателит/, а след 1991 г. идеологическите възгледи бяха и са заменени с натрупването на капитал при наличната олигархична система на държавно управление. Отговора е в Решение 5/2010 г по к.д 15/2009 г. на КС.

Всички собственици и титуляри на вещни права, които имат материални възможности да притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост, присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели. Следователно те са закупили имот, за който предварително знаят, че включва и общо управление на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост.

         Недопустимо е едно лице, когато избира своето жилище, постоянен/ настоящ адрес да се съобразява с общи условия на едно търговско дружество. Като се има предвид и факта, че това търговско дружество е институционален монопол на най-високо ниво, е очевадно, че се касае за икономическо закрепостяване към определен монополен интерес на властимащи лица, без значение те дали директно или чрез поставени лица упражняват тази власт. Освен закрепостяване видно е, че става и ограничаване на правото на избор на местоживеене.

По отношение на лица, които не желаят да имат отношения с монополиста Топлофикация и нямат правна възможност да развалят договора си с това дружество, са принудени да напуснат местоживеенето си и да се преместят в друго жилище.

7. Чл. 57, ал. 1 от Конституцията:

(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Посочените по-горе права съгласно тази разпоредба са неотменими по Конституция, но де факто отменени от МС, НС и КС, което от своя страна само по себе си говори за лицата в изброените държавни институции и каква политика провеждат спрямо собствени си народ.

II.           Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ ЕКЗПЧОС/

1.   Чл. 6 от ЕКЗПЧОС

Право на справедлив съдебен процес (Изм. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 6
1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.
3. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права:
а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;
d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението;
е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

Съгласно ЗСВ и ГПК  производството е триинстанционно. От друга страна съгласно чл. 124 от Конституцията Върховния касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК /след допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда. Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Така, че тук се чака решение на ВКС по чл. 290 от ГПК.

За сега на 1-ва инстанция/ СРС/ част от състави приемат чрез техническа експертиза Топлофикация да доказва, че продава топлина енергия съгласно чл. 1 от ЗЕ, а това е задължение на ищеца. Проблемът е, че над 80% от абонатните станции не са оборудвани с измервателни уреди, чрез които да се докаже продажба, има един топломер, който е поставен на изхода. Практически е невъзможна индивидуализацията на топлината енергия чрез параметри количество и качество. От друга страна въпросите, които се задават на вещите лица по техническата експертиза също не доказват продажба, а доставка на 2 вида услуга, парно и топла вода, което е в разрез с чл. 21 от ЗЗК. Въпреки това тези експертизи се приемат. Приемат се и ССЕ, който също се изготвят в разрез с чл. 86 от ЗЗД и чл. 154 изр. 2 от ЗЕ, като и е в неизпълнение на Решение № 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. Състав на ВАС, и надчисляват лихви по прогнозни цени.

2.   Чл. 8 от ЕКЗПЧОС

Право на зачитане на личния и семейния живот (Изм. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 8
1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Виж I.5. разликата е, че в т. 2 изчерпателно се изброяват условията, при  които се допуска намеса на държавата в личния и семейния живот.

3.   Чл. 13. От ЕКЗПЧОС

Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

На национално ниво няма институция, чрез която гражданите да защитят гражданските си права извън съдебната система и за всички българи първа и единствена инстанция се явява ЕСПЧОС. Дейността на Омбудсмана се обезсмисля с Решение на КС. Дейността на КЗК  е предхождаща съдебна. А страната ни не е приела Протокол 12 към ЕКЗПЧ, което е голяма пречка и в същото време идеално условие за развитие на монополни и картелни структури.

4.   Чл. 14 от ЕКЗПЧОС

Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Виж чл. 6 от Конституцията. Като допълнение, чл. 14 е „отворен” и по-всеобхватен. В този смисъл трябва да се разглежда и дискриминация на лица ползващи и не ползващи услугите на Топлофикация в едно и също населено место/ квартал, град в обхвата на Топлофикация. Както и дискриминация на лица по отношение право на избор на местоживеене в едно и също населено място, но живеещи в различни части имащо различно отношение/ ползващи и не ползващи/ към Топлофикация.

 

5.   Чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС

Защита на собствеността (Изм. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 1
Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Изразява се в две направления:

-        Собственост - виж  точка I. 3. Чл. 17, ал. 3 от Конституцията

-        Парите като стока/собственост - парите, които неправомерно ти отнемат в полза на монопола от своя страна се изразява в 4-ри направления:

-      Разликата от монополна цена и цената на реално потребената енергия;

-      Т.нар” данък сградна инсталация - да плащаш върху собственост в полза на търговско дружество

-      Лихви върху прогнозни цени

-      За лицата, които имат суми за възстановяване - безлихвено кредитиране на търговско дружество от потребители на услугата му.