1. Чл. 2, т.1 от Протокол 4 към ЕКЗПЧОС
Член 2 . Свобода на придвижване
1. Βсеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.
2. Βсеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята.
3. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
4. Правата, признати в т. 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на общия интерес в едно демократично общество.
Виж точка I. 6. Чл. 35, ал. 1 от Конституцията.
I. Директива № 32 от 5 април 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, член 13-ти,
"Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания, при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди, се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат РЕАЛНО консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време за използване."
По тази Директива сме се задължили при членството ни в ЕС. От друга страна вече 6 години не са предприети никакви мерки за нейното реализиране, а точно обратно поправките в ЗЕ са в полза на Монополите, а не на потребителите. Ако тази Директива беше изпълнена - нямаше да има този проблем въобще. При сезиране на ЕК за неизпълнение на поето обещание във връзка с членството ни и не даден отговор защо тази поета като задължение предписание не е изпълнена следва процедура на проверка и след това санкция. Всъщност такова искане е направено от евродепутати Слави Бинев и Димитър Стоянов/ Е - 011799/2011 г./ , но само ниската правна култура на евродепутатите засега ни е предпазило от тази процедура, но няма гаранция, че няма да бъде сезирана отново и въпросите да бъдат зададени правилно на ЕК.
II. Наказателен кодекс
1. Чл. 310, ал. 1 във вр. чл. 309, ал.1 от НК
Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.
Чл. 310. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1, и чл. 309, ал. 1 и 2 е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .
Фактурите, които се издават от Топлофикация са частен документ издаден от длъжностно лице в кръга на неговото задължение. Но в съдържанието си са поставени неистински данни, от друга страна този документ е употребен/ включително представени в съдебна зала/. Неистински са данните:
- Лихвите по прогнозни цени;
- Монополната цена
2. Чл. 291, ал.1 от НК
Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7 .
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7 .
Вещите лица при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза/ССЕ/ осъществяват състава, тъй като в разрез с чл. 86 от ЗЗД, чл. 154 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и Решение № 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. Състав на ВАС надчислват лихви върху прогнозни цени. Съгласно общото правило на чл. 86 от ЗЗД лихви се дължат за забава. Но за да имам забава трябва сумите да са ликвидни и изискуеми суми. За да са ликвидни трябва да са определени по размер и основание. Прогнозните цени не са определени по размер- те не са реални. Ето защо ликвидни цени имаме едва при изравнителната сметка - тъй като те вече са реални. В този смисъл е чл. 154 от ЗЕ.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.
3. Чл. 252, ал. 2 във вр. с чл. 1 от НК
Чл. 252. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение използва средства, придобити в нарушение на установените разпоредби.
Лица, които имат суми за възстановяване след изравнителните сметки де факто са кредитирали безлихвено търговското дружество Топлофикация. Кредитирането е изключителна банкова сделка и се контролира от Закона за банките. Като се има предвид броя на абонатите само на „Топлофикация София” ЕАД към 400 000 хиляди и какви сметки получават е видно, че се касае за кредитиране в особено големи размери.
4. Чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 1от НК
Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
През настоящата 2012 г. от топлофикация търсят задължения на абонатите си за 2002 г. т.е при изтегли всички преклузивни и давностни срокове. В продължение на повече от 8 години пълно бездействие от страна на ръководство за събирана на задължения в особено големи размери.
5. Чл. 212 , ал. 5 във вр. ал. 1 от НК
Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Фактурите, който издава Топлофикация по прогнозни цени са документ с невярно съдържание/ виж т. 1. От друга страна съгласно ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Датата, на която възниква това задължение, е: ·1. Датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена; 2. Датата на фактическото предоставяне на стоката; ·3. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие/ фактическа доставка на стока или услуга, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка; Топлофикация издават фактури без основание, нито имат доказателство кога и в какъв размер са доставили топлина енергия/ стока/, нито пишат авансово плащане, защото, реално фактурираните стоки са авансово плащане, а не доставка на топлина енергия. Използвайки този документ с невярно съдържание без основание си присвояват парични средства дори и от лица, които не са им клиенти/ нямат договорни отношения към тях и нямат радиатори т.е невъзможен е предметът на продажба за тях.III. Закона за задължения и договорите;
1. Чл. 8 от ЗЗД
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Изразява се в две отношения:
1. Между съсобствениците по отношение ползването на услугата/услугите на топлофикация и задължение/диктат от страна на мнозинство/малцинство срещу не/желаещите да ползват услугата. Казано в двете крайности - мнозинството не може да задължи едно лица да ползва услугата, както и мнозинството не може да задължи едно лице да не ползва услугата.
2. Отношение Топлофикация - потребител чрез подмяна на договорните отношения и замяната им с нормативни норми и порочна практика в нарушение на основни права на гражданите изброени по-горе.
2. Чл. 86 от ЗЗД
Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Виж IV. 2 по чл. 291 от НК
3. Чл. 89 , изр 1-во от ЗЗД
Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право.
При лица с демонтирани радиатори, от момента на демонтажа е невъзможно да се приема предлаганата за продажба топлинна енергия за отопление. От друга страна тази продажба е с периодични доставки и плащания т.е действието на развалянето е само занапред.
VI. Закон за защита на конкуренцията;
Чл. 21, т. 1, 2 и 4 от ЗЗК
Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.
Изброените условия са примерни и в случая са налице и условия извън тях. В изброените се изразява от факта, че не се предлагат разделно двете услуги: отопление и топла вода, а нещо повече двете услуги са обвързани и отоплението се определя от топлата вода.
Не се изпълнява Директива 32/2006 г на ЕС и не се поставят индивидуални топломери. Повечето абонатни станции са с неконтролируеми параметри от потребителите и те купуват топлина енергия с неиндивидуализирани параметри. Няма и възможност да задават параметри за включване и изключване.
Не се създават условия за изграждане на локални отоплителни системи, като за целта не се допуска газификация на районите отопляеми от Топлофикация и не се ползват алтернативни източници в обществените сгради като; детски градини; училища и др.
Не се допускат и не се финансират по програми - алтернативни източници на енергия за отопление.
Изброените 7 състава от Конституцията ни, 7 състава от международни договори - 6 от ЕКЗПЧОС и Директива 32/2006 г. на ЕС, 5 - състава от НК, 3 - състава от ЗЗД и 1 - състав от ЗЗК са примерно изброени, но са предостатъчно, за да се даде една обща картина за същността на институционалния монопол Топлофикация. Създаден по предложение на МС и поддържан от Министър - председател Борисов и сегашните ”народни представители” от все още действащото Народно събрание. Освен, че със своята законодателна инициатива МС може да реши проблема, сме свидетели на точно обратното - чрез ДКЕВР се налагат и утвърждават монополни цени без основание или казано с народни думи - хората, на които е гласувано доверие да управляват народа в негов интерес, се оказаха най-големите му душмани.
Така, че Господа Министри, вършете това, което е добро за народа и не забравяйте, че заради описаните по-горе нарушени права на гражданите носите не само политическа, но и наказателна и гражданска отговорност.
Случайно, ако решите да направите нещо в полза на гражданите, в което вече искрено се съмнявам, Ви предоставям своите виждания, обсъдени с други лица имащи отношение към проблема:
1. Чрез целева държавна субсидия/ средства от еврофондове по енергийна ефективност да се преустроят сградните инсталации с вертикално разположение в хоризонтално и да се поставят топломери на всеки апартамент съгласно поетите задължение по Директива 32/2006 г по - точно чл. 13.
2. Да се отменят текстовете в Закона за енергетиката, с които се нарушава правата на гражданите прокламирани в Конституцията ни- чл. 17, ал.3/ Неприкосновеност на частната собственост/т.е правото на личността да ползва или не услугите на топлофикация.
3. Да се премахне дискриминационния текст на чл. 153, ал. 2 чрез който се провъзгласява диктат на малцинство над мнозинство. Не е допустим и диктат на мнозинство над малцинство. В случая въпросът може да бъде решен като се постави в основата личността с основните и права.
4. В Закона за енергетиката да се премахне сградната инсталация за отопление като самостоятелно перо и да се възприеме принципа залегнал в чл.13 от Директива 23/2006 г. като загубите по сградната инсталация се разпределят пропорционално на употребената енергия.
5. Самите загуби да се определят не по нормативен път, а относно действителните загуби, които зависят от - вида, параметрите на частите и, както и от изпълнението на сградната инсталация - със или без изолация.
6. Да се задължи топлофикация в изпълнение на чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията/ЗЗК/, да организира дейността си /включително и с монтиране на техническо оборудване/ и да предлага разделно двете услуги - отопление и подгряване на топла вода.
7. Да се изключат посредниците под каквато и да е форма и абонатите на Топлофикация да могат да сключват договори директно с производителите.
8. Топлофикация да изпълнят задължението си по чл. 1 от Закона за енергетиката и да продават топлинна енергия с индивидуализирани параметри, които могат да се контролират от абонатите постоянно.
9. Забранява се достъпа на служители от Топлофикация до абонатната станция без упълномощен представител на етажната собственост, с изключение на случаите на неотложност, при който се съставя протокол, в който се съдържат сведения за: датата, причината за посещението, кои лица са посетили и какво е извършено. Протокола се връчва на представител на ЕС в срок до 24 часа след отваряне на абонатната станция.
10. Ежемесечните отчети да се извършват в присъствието на представител от ЕС/ за абонати с общ топломер/ и да се съставя протокол, езк. от който се предоставя на потребителите. В случай, че не присъства представител на ЕС, екз. от протокола се представя на упълномощения отговорник в срок до 48 часа.
11. Топлофикация да представи на упълномощения представител на ЕС каква е сградната мощност и как е определена. Да се извърши проверка наличната абонатна станция съответства ли на потребностите на сградата.
12. Регулатора e независим орган със собствен бюджет. Състои се от представители на потребителите и производителите по равни квоти. Председателя да е пръв сред равни. Заседава два пъти годишно последната събота на месец Септември и месец Април, като ползва материалната база на НС.
13. Дейността на регулатора да е публична, гласуванията да са явни и поименни. Схемите и формулите, по който се формират цените да са публични / да са качени на сайта на регулатора/. Заявления за промяна на цени могат да правят организации на производителите, организации на потребителите, както и минимум 1000 граждани на Р България. Един месец преди заседанието на регулатора се обнародват на страницата на регулатора заявленията за промяна на цените.
14. Регулатора се задължава служебно да определи цените на контролираните стоки. Решенията на регулатора да се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3. Решението на регулатора се мотивира.
15. Да се задължи Топлофикация за отоплителните сезони да заяви ед, цена/ лв /МВтч/, като нямат право да я променя.
16. Да се спазва от Топлофикация при издаване на ежемесечните фактурите по прогнозни цени Решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК. Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По силата на Решение 5973/10.05.2010 г. на 5 чл. състав на ВАС, лихви върху прогнозни цени са нищожни. В този смисъл фактурите, в който има отразени лихви, като частен документ е документ с невярно съдържание и след употребата му се осъществява престъпление по чл. 309 от НК. Във фактурите да е отбелязано- авансово плащане/ това е временна мярка до извършване на ежемесечни отчети и по заварените случай/
17. Да се премине към ежемесечно отчитане на топломерите. По този начин ще се премахне безлихвеното кредитиране на Топлофикация от абонатите и. В същност кредитирането е изключителна банкова сделка и извършването и от лица без съответно разрешение по Закона за банките се третира като престъпление по чл. 252 от НК.
18. На всички обществени сгради/ училища, детски градини, детски ясли, болници и т.н/ да се монтират алтернативни отоплителни системи и се задължат ръководителите им да ползват икономически най-изгодния начин за отопление.
19. Да не се оказва натиск на съдебните състави и вещите лица при формиране на вътрешното им убеждение и изготвяне на съответните съдебни актове и експертизи.
20. Съгласно чл. 7 от Конституцията ни да се обезщетят всички физически лица пострадали от Топлофикация/ загубили жилищата си/ поради невъзможност да прекратят договорите си с монопола.
21. Да се спрат всички изпълнителни производства на Топлофикация като взискател, до кардинално решаване на въпроса.
22. Да се финансират проекти чрез еврофондове за изграждане на алтернативни източници на топлинна енергия включително и със собствена топлопреносна система.
23. Да се задължат всички обществено и икономически значими компании като; EVN, Е.ОН, ЧЕЗ, НЕК, Булгаргаз, М-Тел, Виваком, Глобул, Лукойл България, ВИК дружества, топлофикации и т.н., да обнародват на всяко тримесечие финансови отчети!
24. Да се осъществи следприватизационен контрол на електроразпределителните дружества и софийска вода и при констатиране на нарушения да се прецени тяхното съществуване занапред. Контролът да е публичен - с представители на обществеността и представители на потребителите.
25. Да се конституира КЗК по същия начин както и ДКЕВР.
26. В Народното събрание да се внесе и приеме закон за лобизма.
27. Към НС да се създаде институт по законодателство.
22.01.2012 г.
София С уважение:
/ към институциите/
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Половината румънска АЕЦ "Черна вода...
